Читать «Едно незнайно място» онлайн - страница 5

— А там — каза Радсток, като посочи едно перпендикулярно авеню — виждате лорд Клайд-Фокс. Пример за това, което у вас наричате ексцентричен аристократ. Честно казано, не са ни останали много, те рядко се възпроизвеждат. Този е още млад.

Радсток спря, за да им даде възможност да посъзерцават въпросното лице, и на физиономията му бе изписано задоволството на домакина, представил на гостите си местна забележителност. Адамсберг и Данглар послушно я огледаха. Висок и слаб, лорд Клайд-Фокс несръчно танцуваше на място, прехвърляйки тежестта си от единия крак на другия, и имаше вид на човек, който аха да падне. На десет крачки от него друг един господин пушеше пура, клатушкайки се, и наблюдаваше загрижено приятеля си.

— Интересно — възпитано рече Данглар.

— Често се върти наоколо, но не всяка вечер — каза Радсток, сякаш колегите му са извадили луд късмет. — Харесваме се. Сърдечен човек е, винаги ще ви каже нещо мило. Той ми е като ориентир нощем, като позната светлинка. По това време се връща от запой и се опитва да се прибере.

— Напива ли се? — попита Данглар.

— Никога съвсем. Смята за въпрос на чест да изследва границите между нещата, всички граници, и да се вкопчва в тях. Твърди, че като върви по билото между два склона, със сигурност ще страда, но няма да скучае. Всичко наред ли е, Клайд-Фокс?

— Всичко наред ли е, Радсток? — попита мъжът и помаха с ръка.

— Забавен е — изкоментира полицейският началник. — Е, понякога. Когато преди две години почина майка му, се опита да изяде цяла кутия с нейни снимки. Сестра му се намеси доста грубо и нещата не завършиха добре — една нощ в болницата за нея и една нощ в участъка за него. Лордът беше бесен, задето му пречат да изгълта снимките.

— Наистина ли искаше да ги яде? — попита Есталер.

— Наистина. Но какво са няколко снимки? Разправят, че у вас един искал да излапа цял дървен гардероб.

— Какво казва? — попита Адамсберг, като видя, че Радсток смръщва вежди.

— Казва, че у нас един искал да си изяде дървения гардероб. Което впрочем направи за няколко месеца с епизодичната помощ на двама-трима приятели.

— Истинска странност, нали, Денглард?

— Напълно истинска, това е станало в началото на XX век.

— Нормално — обади се Есталер, който често зле подбираше думите или мислите си. — Чувал съм, че един човек изял самолет и това му отнело само година. Малък самолет бил.

Радсток бавно поклати глава. Адамсберг бе забелязал у него вкус към тържествените изявления. Понякога се изказваше с дълги изречения, в които, ако се съди по тона, ставаше дума за човечеството и неговата орис, за доброто и злото, за ангелите и демоните.

— Има неща — каза Радсток, а Данглар превеждаше симултанно, — които човек не може дори да си представи, преди на друг човек да му дойде нелепата идея да ги осъществи. Но веднъж осъществено, това нещо, добро или не толкова, влиза в съкровищницата на човешките постижения. И може да бъде използвано, да се възпроизвежда и дори да се усъвършенства. Човекът, изял гардероб, е подтикнал друг човек да изяде самолет. Така постепенно пред очите ни се разкрива големият непознат континент на безумието, като карта, която малко по малко се попълва от изследователите. Напредваме, без да имаме видимост, опипом, това казвам винаги на моите момчета. Така например лорд Клайд-Фокс събува и обува обувките си кой знае колко пъти. И никой не знае защо. Когато се разбере защо, някой друг ще го последва.