Читать «Рицарят тамплиер: Пътят към Йерусалим» онлайн - страница 229

Двамата възрастни се взряха в Арн. Последният не отмести поглед и в очите му нямаше нито сянка на съмнение, защото казваше чистата истина, като по време на изповед.

Леко изкашлял се, отец Хенри погледна към архиепископа, който кимна утвърдително в отговор. Арн разбра, че постигнаха съгласие за нещо, което бяха обсъждали предварително. Какво бе то обаче, той не знаеше.

— Е, какво пък, млади ми приятелю, трябва да ти кажа, че понякога си твърде наивен — заговори по-дружелюбно архиепископът. — Ти взе меча си и го протегна към мен, знаейки, че аз, разбира се, ще го благословя. И двамата бяхте облечени като воини. Какво възнамеряваше да докажеш с това?

— Мечът ми е осветен и никога не съм нарушавал обет. Чувствах се горд, че мога да поднеса този меч на ваше високопреосвещенство и предполагах, че ще изпитате същото чувство, защото осветяването на меча бе станало тук, при нас, цистерцианците — отговори Арн.

— И не си мислеше, че твоят приятел, този Кнут, може да се възползва от това? — попита с уморена усмивка архиепископът и поклати глава.

— Не, ваше високопреосвещенство, но после разбрах…

— След това се вдигна шум из целия Свеаланд! — разфуча се архиепископът. — Тръгна слух, че аз направо от олтара съм благословил меча, с който бе убит крал Карл Сверкершон, след което уж съм благословил Кнут Ериксон и дори съм го помазал и короновал. И оттогава нямам минута покой, защото всичките тези дребни кралчета, полукрале и претенденти за трона се втурнаха по петите ми! Бях принуден временно да напусна страната и ето защо съм тук, а съвсем не заради теб, ако си мислиш така. Аз обаче вярвам на думите ти и ти прощавам за онова, което се случи в Източен Арос.

Арн се отпусна на колене пред архиепископа и целуна отново ръката му, благодарейки за проявеното милосърдие, което не заслужавал, защото глупостта му не можела да бъде оправдание. В един кратък миг на щастие Арн си помисли изведнъж, че всичко вече е минало и грехът му не се състои в любовта към Сесилия, а в това, че неволно бе помогнал на Кнут Ериксон да направи архиепископа на глупак.

Това обаче съвсем не бе така. След като по знак, подаден от архиепископа, Арн стана и седна на мястото срещу двамата си стари приятели, бе произнесена присъдата му.

— А сега слушай! — каза архиепископът. — Прощава ти се измамата спрямо твоя архиепископ. Ти обаче си престъпил Божия закон, като си обладал две сестри, и за такъв грях няма леко опрощение. Можем да те осъдим на покаяние до края на дните ти. Ние обаче ще проявим милост, защото вярваме, че в това има Божия намеса. Ще изкупуваш греха си само половин живот, тоест двайсет години. Същото се отнася и за твоята Сесилия. Ще изкупуваш греха си като тамплиер, рицар на Храма, и от днес името ти ще е Арн Готски. А сега върви и нека Господ насочва стъпките ти и меча ти и да е милостив към теб. Това е! Брат Гилберт ще ти обясни всичко по-подробно. Аз заминавам, но ще се видим по пътя за Рим, накъдето най-напред ще се отправиш и ти.