Читать «Рицарят тамплиер: Пътят към Йерусалим» онлайн - страница 2

Ето защо тя знаеше кога трябва да стои изправена и кога да коленичи, кога трябва да изчете набързо „Отче наш“ или молитвата на Дева Мария, която някой от епископите, застанали най-отпред, четеше сега. Знаеше и кога човек трябва да се помоли сам. Всеки път, когато напоследък го правеше, тя се молеше за живота си.

Бог я бе дарил със син преди три години. Раждането бе продължило две денонощия, на два пъти слънцето бе изгряло и залязло, а тя бе потънала в пот и обладана от страх и болка. Тогава тя имаше предчувствието, че ще умре. Накрая същото си мислеха и всичките добри жени, които й помагаха при раждането. Пратиха някого да извика свещеника, който живееше долу във Форшхем и той й даде опрощение на греховете и последно причастие.

„Никога повече — надяваше се тя. — Никога повече да не изпитам тази болка, този страх“ — казваше тя в молитвата си. Бе егоистично да мисли така. Това й бе ясно. Все пак бе нормално жените да умират при раждане, а човек да се ражда в болка. Но тя бе направила грешката да моли светата Дева да пощади именно нея и бе опитвала да изпълни всичките си брачни задължения така, че да не доведат до повторно раждане. Синът им Ескил бе жив и бе нормално, енергично малко момче с всички способности, които децата трябва да притежават.

Естествено, че светата Дева я бе наказала. Задължение на човеците бе да пълнят земята, тъй че как може някой да очаква молитвата му да бъде чута, щом моли да бъде освободен от тази си отговорност? Тъй че сега я чакаха нови мъки. Това бе сигурно. И все пак тя отново и отново се молеше всичко да мине леко.

За да смекчи много по-малката и неприятна болка от това с часове да се изправя и да пада на колене, да се изправя и веднага след това отново да коленичи, тя бе покръстила крепостната си Сут, за да може да я доведе със себе си в Божия храм и да се подпира на нея, когато трябваше да се изправя и коленичи. Големите черни очи на Сут бяха разтворени като очите на уплашена кошута от всичко, което тя виждаше около себе си. И ако допреди това не бе истинска християнка, сега тя определено бе станала вярваща.