Читать «Рицарят тамплиер: Пътят към Йерусалим» онлайн - страница 19

Освен това, утешаваше се той, Сигрид и той бяха едно цяло, понеже тези, които Бог събере, не могат да бъдат разделени от никого. Всичко, което процъфтяваше и растеше около Арнес, беше тяхно общо дело, по същия начин, по който Ескил и Арн наполовина бяха него самия, а наполовина — Сигрид.

Ако човек гледаше на нещата по този начин, който беше и единственият християнски начин да се гледа на тях, той наистина беше велик човек. По волята на Божието провидение. А по какъв друг начин, освен чрез Божието провидение, ставаха нещата?

Със Сигрид имаха спор относно тронната зала на норвежките му деди. В стария неф тронът и стените в по-късата част на залата бяха украсени с дъбови резби от Норвегия, по които драконови кораби се полюшваха в моретата, а една огромна змия, чието име беше забравил, обгръщаше цялата картина и всичко, което можеше да се види и прочете върху нея. Руническият надпис беше стар и трудноразбираем.

Когато строяха всичко наново, Сигрид първо предложи да изгорят всички тези неблагочестиви неща. Вместо това на стените трябвало да се закачат новоизтъкани гоблени, на които християните защитават свещения град Йерусалим, издигат църкви и кръщават езичници.

На Магнус му беше трудно да се примири с мисълта да изгори изкусните дърворезби на дедите си. Подобни неща вече не се правеха. Ликът им не можеше да се открие никъде в Западна Готаланд. Но му беше и трудно да се бори с думите й за безбожност и за езическо изкуство. Тук беше права.

Но дедите, които бяха изрязали криволичещите дракони, не са знаели друг начин, по който да работят с дървото, а сега от тях бе останала само сътворената от ръцете им красота. Техните картини говореха на съзнанието на наблюдаващия ги човек като глас от миналото, без да приканват към нечисти помисли. Беше като да видиш блестящия изгрев. Можеше да означава каквото и да е и със сигурност по времето на драконовите дърворезби е означавало нещо различно от това, което означаваше по времето на Спасителя.

Но му беше трудно да намери начин да изрази тези си мисли по подходящия начин, докато тя говореше само за безбожие и че трябва да изгорят тази мръсотия. Изглеждаше така, сякаш тя бе права, а той — не.

Но докато спореха за драконовите рисунки и руническите надписи, поговориха и за това, кой ще зида стените. Щяха да го направят преди всичко Сварте и Гур, както и някои от децата им. Обсъдиха и дали всички зидари щяха първо да иззидат укрепленията или пък фронтона на нефа.

* * *

В Западна Готаланд зимата беше време за пирове. Но точно през тази зима, когато краят на крал Сверкер наближаваше, имаше необикновено много пирове. Шейните кръстосваха надлъж и нашир из страната и то не само заради печеното месо и пивото. Цареше студено време на несигурност за някои, а за други — знойно време за кроене на планове и интриги.

Ерик Йедвардсон беше съобщил, че смята да навести Арнес точно преди зимното слънцестоене, а като причина за посещението си, освен факта, че Сигрид и Кристина бяха роднини и трябваше да се опознаят по-добре, той спомена, че трябва да говорят за много неща. Освен това може би щяха да успеят да сложат край на споровете за Варнхем.