Читать «Рицарят тамплиер: Пътят към Йерусалим» онлайн - страница 13

Първоначално крепостните Сварте и Гур предизвикваха оплакванията на послушниците, че им пречат и повече трошат, отколкото помагат. Но двамата способни крепостни бързо се учеха и скоро знаеха как да обработват камък и да придават форма на разтопеното желязо, да правят водно колело от дъбови летви, да почистват градината от всичко, което не трябва да расте там. Сигрид постоянно се интересуваше как се справят те и мислеше как да ги използва в бъдеще.

Беше спокойно време. Сигрид имаше все по-малко работа, повече не говореше за стопанството във Варнхем и не се занимаваше с делата на Арнес. Опитваше се да не мисли за неизбежното, за смъртта, която идваше еднакво при всички — и при крепостните, и при господарите. Сигрид можеше да взима участие във всяка една от петте ежедневни молитви. И колкото по-близо идваше раждането, толкова по-усърдно тя се молеше, винаги за едно и също: за своя живот и за този на детето си. Молеше светата Дева да я избави от тази болка, която бе изпитала предишния път.

Когато измиха пода, сложиха отвара на огъня и приготвиха ложето, Сигрид трябваше да легне на него. Родилните болки бяха толкова силни, че тя направо побеля и премаля, като се наложи да й помагат, за да стигне до ложето.

Магнус бе настоявал жена му да извика акушерки от Скара. Но Сигрид беше наясно, че крепостните, които раждаха по-често от свободните, са възможно най-добрите акушерки.

Когато отец Хенри влезе в кухнята, веднага разбра от каква помощ има нужда Сигрид.

— Поздравявам те, уважаема госпожо, защото разбирам, че сега ни очаква радост във Варнхем — произнесе той, гледайки я дружелюбно и спокойно.

— Или скръб, отче. Това няма да разберем до момента, в който всичко не приключи — простена Сигрид и погледът й беше изпълнен със страх.

Отец Хенри придърпа триного столче към ложето й, хвана ръката й и я погали.

— Ти си умна жена — каза той. — Единствена си сред миряните, която знаеш латински. Но ти разбираш и от много други неща. Кажи ми, защо с такъв страх очакваш раждането, при положение, че в този час вероятно още десетки хиляди жени по земята имат подобни болки. Защо ти трябва да се страхуваш повече от останалите?

— Добре говориш, отец Хенри — каза тя със слаб глас.

— Но от тези десетки хиляди жени половината могат да умрат, а аз да бъда сред тях.

— Тогава на мен ще ми бъде твърде сложно да разбера нашия Спасител — рече отец Хенри с усмивка, търсейки с погледа си нейния.

— Искам да се изповядам — прошепна Сигрид.

Отец Хенри отпрати крепостните, благослови Сигрид и й каза, че е готов да изслуша изповедта й.

— Прости ми, отче, съгреших — с мъка произнесе тя, а в очите й проблесна страх. — Мислите ми бяха безбожни. Подарих на теб и хората ти Варнхем не само заради това, че Светият Дух ми го нашепна, но и затова, че исках с това богоугодно дело да изпрося милост от светата Дева да ме закриля при раждането, макар и да знам: наше задължение е да населяваме земята.