Читать «Рицарят тамплиер: Пътят към Йерусалим» онлайн - страница 11

След известно време Сигрид се изправи и обясни на висок глас, за да сложи край на шепота в залата, че отец Хенри е обмислил проблема и смята, че би било най-уместно да принудят непрокопсаника да се ожени за сестрата на ярловата жена. Но жената на ярла трябвало да се върне обратно с дарове и пищни одежди, със знамена и музика. Все пак крал Сверкер и нехранимайкото, който имал за син, трябвало да се въздържат от зестра и така въпросът със среброто бил решен. Не трябвало да се съобразяват с мнението на нехранимайкото по въпроса, защото ако той и сестрата на ярловата жена бъдат бракосъчетани, кръвният съюз би предотвратил война. Все пак нехранимайкото трябвало да направи нещо, с което да заплати безчинствата си, но войната била най-скъпото решение на проблема.

Когато Сигрид млъкна и зае мястото си, залата притихна, докато съветът премисляше казаното от отец Хенри. Но след това се разнесоха одобрителни възгласи, някой извади меча от ножницата си и го удари с широката му страна по тежката дъска на масата, която се простираше по продължението на дългата стена на залата. Другите последваха примера му и скоро залата кънтеше от тракането на оръжията. С това проблемът засега беше решен.

Тъй като сега Сигрид седеше най-отпред в залата, а и изглеждаше, че има дял в мъдрото предложение на отец Хенри, крал Сверкер реши, че можеха да обърнат внимание и на разглеждането на въпроса за Варнхем. Той повика при себе си един писар, който започна да чете документ, който кралят бе поръчал да напишат, за да бъде всичко узаконено. Според прочетения текст обаче нещата изглеждаха така, сякаш дарът бе направен от краля.

Сигрид помоли да получи текста, за да може да го преведе на отец Хенри, но и внимателно помоли господарят Магнус да получи право да участва в разговора.

— Естествено, естествено — каза кралят неодобрително и смутено, даде знак на Магнус да излезе отпред в залата и да седне до съпругата си.

Сигрид бързо преведе текста на отец Хенри, който беше свалил качулката си и се стремеше да следи, докато Сигрид му сочеше определени пасажи. Когато свърши, тя бързо добави, така че да изглежда все едно още превеждаше, че дарението е от нея, а не от краля, но че тя пред закона се нуждае от кралското одобрение. Отец Хенри я погледна за малко с усмивка, която напомняше нейната собствена, и кимна замислено.

— Добре — каза кралят нетърпеливо, като че ли искаше час по-скоро да привърши с това. — Има ли преподобният отец Хенри нещо да каже или да предложи по прочетеното?

Сигрид преведе въпроса и погледна свещеника право в очите, а на него не му беше трудно да прозре мислите й.

— Да — започна той предпазливо, — да се даде дар на най-прилежните Божи служители в светата обител е богоугодно дело. Но за пред Бога, както и за пред закона, този дар може да се приеме само в случай, че знаем със сигурност кой прави това дарение и кой го получава. Дали става въпрос за притежания на Негово величество, от които ние сега така щедро ще получим дял?