Читать «Кралство в края на пътя» онлайн - страница 8

— И тогава би имало голям риск от нови войни — въздъхна отец Гийом.

Той разказа, че на църковния събор в Линшьопинг миналата година новият архиепископ Петър ясно е показал на църковните служители. Той бил наследник на рода на Сверкерите и получил палиума си от датския епископ Абсалон в Лунд, а самият Абсалон плетял интриги срещу рода на Ерик и искал да върне Сверкерите да властват над готите и свеите. Имало също и средство за постигане на тази цел, за което крал Кнут Ериксон със сигурност знаел толкова малко, колкото и за това, че новият му архиепископ е човек на датчаните и Сверкерите. У епископ Абсалон имало писмо от благословената игуменка Рикиса, което тя успяла да напише на смъртния си одър и в което описвала как кралицата на крал Кнут Сесилия Бланка е положила обет за безбрачие и вечно служение на Бога. А крал Кнут по-късно отвежда Сесилия Бланка от „Божия дом“ и я прави своя кралица, след което тя му ражда четири сина и две дъщери…

— Може да се твърди, че децата на краля са незаконни и нямат право да наследят короната — обобщи Арн набързо. — Светият отец в Рим изказал ли се е по въпроса?

Не, защото тъкмо тогава на власт дошъл нов папа, който приел името Целестин III и все още не се знаело нищо за мнението на Светия престол по въпроса за законните и незаконни готаландски престолонаследници. Със сигурност имало по-важни проблеми, с които възкаченият на Светия престол трябвало веднага да се заеме.

А ако нито един от синовете на крал Кнут не може да го наследи, каза Арн по-скоро като констатация, отколкото като въпрос, архиепископ Петър, а вероятно и други епископи, ще предложат, без това да е изненада, някой от рода на Сверкерите за нов крал.

Двамата монаси кимнаха мрачно в знак на потвърждение. Арн поседя замислен известно време, после се изправи с изражение, сякаш е пропъдил тези дребни притеснения от ума си, благодари за важните сведения и предложи да се отправят към скрипториума, стаята за преписване на ръкописи, за да претеглят внимателно златото и да напишат и подпечатат документите за дарението.

Отец Гийом, който от известно време си мислеше, че разговорът се е насочил към една съвсем незначителна и безинтересна тема, веднага прие предложението.

* * *

Когато на следващата сутрин странната колона от тежки волски коли, заобиколени с леки и бързи сарацински коне, напусна манастира Варнхем на път към Скара, брат Гилберт се намираше сред новозакупената стока. По този начин самият той иронично определяше внезапната промяна в живота си. Арн го беше закупил със същата лекота, с която беше закупил и гроба си, всичките коне, а също и всички седла и юзди, произведени във Варнхем. Дори и да беше протестирал, брат Гилберт нямаше да промени нещата, тъй като отец Гийом изглежда беше заслепен от златото, с което Арн плащаше. Вместо да изчака края на живота си на спокойствие във Варнхем, брат Гилберт яздеше редом с непознати мъже към непознато място и това много му харесваше. Той не знаеше какви бяха намеренията на Арн, но не смяташе, че е купил всички тези коне само за да му радват очите.