Читать «Кралство в края на пътя» онлайн - страница 10

Проблемът бил да си намериш подходящ кораб, въпреки че в лицето на норвежеца Харалд от Остин (или Ойстенсон, както се казваше) той разполагал с капитан, който вероятно щял да се справи с повечето неща. Та когато Арн открил множество кораби на тамплиерския орден в пристанището Сен Жан д’Акр, които не разполагали нито с екипаж, нито с товар след всички онези големи поражения за християните, бързо му хрумнала идея. Ако човек просто превозва скъп товар, но има малко екипаж, който да може да се бие, пътуването през Средиземно море се превръща в истински кошмар. Но не и ако корабът е с платната и цветовете на тамплиерския орден, както се оказало. Самият Арн не бил единственият на борда, който носел бяло наметало на рицар тамплиер. Щом се появявал непознат кораб, за да потърси евентуална плячка, всички на борда се загръщали с бяло наметало. Само веднъж попаднали на пирати, които били достатъчно неразумни да ги нападнат; това се случило в тесния пролив по пътя от Средиземно море към Атлантическия океан. Благодарение на Божията закрила и сръчността на капитана Харалд Ойстенсон накрая се измъкнали невредими оттам.

А нагоре по бреговете на Португалия и Франция червеният кръст на рицарите тамплиери бил толкова познат, че нямало от какво да се страхуват, докато не отминали Англия и не наближили Скандинавските страни. В Льодьосе едва неколцина знаели какво е това непознато платно, което се носи нагоре по река Гота.

Когато Арн свърши разказа си за дългото пътуване по море, вероятно защото брат Гилберт накрая беше показал признаци на нетърпение, те продължиха да яздят в мълчание за известно време, сякаш Арн очакваше следващия въпрос.

Брат Гилберт изучаваше лицето на приятеля си от време на време, когато си мислеше, че той не го вижда. Монахът не откри нищо, което да го изненада, във външния вид на Арн. Ако някой го беше помолил да познае как би изглеждал Арн, ако противно на здравия разум действително оцелее двайсет години като рицар тамплиер в страните отвъд морето, той щеше да познае, че Арн би изглеждал точно така. Руса брада, която още не беше започнала да посивява, но беше загубила блясъка си. Естествено, всички рицари тамплиери бяха с бради. Къса коса, което също беше ясно от само себе си. Бели белези по ръцете и по цялото лице, следи от стрели и мечове и може би от удар с брадва над едната вежда, което правеше погледа на това око малко суров. Приблизително по този начин щеше да го опише. Войната в страните отвъд морето не беше празненство.

Ала в душата на Арн се таеше безпокойство, което не можеше да се улови така лесно с поглед. Той беше казал още миналия ден, че смята, че е изпълнил дълга си в Свещената война и няма от какво да се оплаква. Но сега, когато беше на един ден път разстояние от дома и освен това носеше цяло богатство със себе си, което в интерес на истината беше необичаен начин за завръщане на един рицар тамплиер, би трябвало да е по-щастлив, по-жизнерадостен и пълен с вълнуващи планове. Вместо това у него се усещаше огромна несигурност, почти страх, ако тази дума беше подходяща да се използва за един рицар тамплиер. Имаше още много за разбиране и за питане.