Читать «Слънцето на Бреда» онлайн - страница 100

Епилог

Останалото е история — и една картина. Девет години по-късно, една сутрин аз влязох в ателието на Диего Веласкес, почетен помощник при гардероба на нашия господар, краля, в Мадрид. Беше сив зимен ден, по-неприветлив и от онези във Фландрия. Ледът, покрил локвите, проскърцваше под ботушите ми, окичени с шпори, и въпреки загърнатия догоре плащ и ниско нахлупената шапка, мразовитият въздух режеше лицето ми. Затова почувствах благодарност, когато се озовах в затопления, тъмен коридор, а после в просторното ателие, където огънят бумтеше весело в камината. Стоях до големите прозорци, през които нахлуваше светлина и осветяваше платната — окачени на стената, разположени на стативи или струпани на покрития с дъски под. В стаята миришеше на боя, на различни смески, лакове и терпентин. Разнасяше се още и един доста апетитен мирис — от едно гърне върху желязна скара до камината, в което се топлеше пилешки бульон с подправки и вино.

— Заповядайте, ваша милост, сеньор Балбоа — каза Диего Веласкес.

Пребиваването в Италия, животът в двора и благоразположението на нашия крал дон Фелипе Четвърти бяха изличили до голяма степен севилския му акцент — в сравнение с деня, когато го бях видял за първи път, преди около единадесет-дванадесет години, на стълбите пред „Сан Фелипе“. Сега той чистеше много старателно някакви четки с чисто парче плат, а после ги подреждаше на масата. Носеше широка черна дреха, изпоцапана с петна от боя, косата му беше рошава, мустаците — непригладени, както и козята брадичка. Любимият художник на нашия монарх никога не привеждаше облеклото си в ред, преди да е превалила сутринта. Тогава прекъсваше работата, за да си почине малко и да стопли стомаха си, след като се бе трудил няколко часа, започвайки с първата ясна дневна светлина. Никой от близките му не се осмеляваше да го притеснява преди тази почивка в средата на сутринта. После продължаваше още малко, до следобед, когато хапваше нещо леко. Сетне, ако не го чакаха задачи, свързани с длъжността му в двореца или други важни ангажименти, той се разхождаше край „Сан Фелипе“, по Пласа Майор или по Прадо, често в компанията на дон Франсиско де Кеведо, Алонсо Кано и други приятели, ученици и познати.