Читать «Чиста кръв» онлайн - страница 32

И тъй, аз я проследих през онази сутрин покрай Пуерта де Гуадалахара и площадчето „Виля“. Слънцето сияеше, а каретата й, вместо да продължи към Алкасар, се спусна по хълма Вега и навлезе по моста към Сеговия, за да прекоси реката, чиито оскъдни води винаги са вдъхновявали поетите за шеги и подигравки, и за която дори преобразованият и изящен дон Луис де Гонгора, когото цитирам, поднасяйки извиненията си към сеньор де Кеведо, — написа следната прелест:

Вчера магарето от нея пи, така е, но днес можа там само да се изпикае.

Отпосле разбрах, че през онези дни Анхелика е горяла в треска и лекарят й препоръчвал разходки из тополовите горички близо до кралския парк „Каса дел Кампо“, както и да пие вода от прочутия извор „Ел Асеро“, която предписваха, наред с другите неща, и на дами, страдащи от затегнат стомах. Този извор е възпят и от Лопе в една от комедиите му:

Водата е като желязо здрава стомах затегнат бързо облекчава отпийте от таз чаша половина — до утре тежестта ще си замине.

Анхелика бе още твърде млада за подобни проблеми, ала прохладата на това място, слънцето и здравословният въздух под дървесата, бяха наистина полезни. Така че тя редовно се отправяше натам с карета, съпровождана от дуеня, докато аз я следвах от разстояние. От другата страна на моста и река Мансанарес дами и кавалери се разхождаха под тополите. По онова време в Мадрид всички места, където се срещаха дами, както в църквите, споменати по-рано от мен, се превръщаха в клокочещо гърне, пълно с ухажори. Там се уреждаха срещи, разменяха се бележчици, започваха приключения от любовно и друго естество — а изворът „Ел Асеро“, както казах, привличаше немалко дами, било то с придружителки или без. Понякога се стигаше дотам, че от ревност някой се хващаше на някакви врели-некипели, посягаше към оръжието и приключваше разходката с размяна на удари. Работата е там, че в онази лицемерна Испания, вечна робиня на привидностите и на въпроса „какво ще кажат хората“, в която бащи и съпрузи стигаха в стремежа да опазят честта на жените и дъщерите си дотам, че не ги пускаха да излизат на улицата, деяния по принцип невинни, като пиенето на лековита вода или отиването на църква, нерядко водеха до авантюри, интриги и любовчици:

За да настъпи пак часът щастлив и да скъсим раздялата горчива преструвам се пред тоз баща ревнив и злата леля, че стомах ме свива.

Тъй че моля ваши милости да простят рицарските увлечения, авантюристичните мечти, присъщи на крехката ми възраст, с които поемах към тъй одумваното място подир каретата на моята любима; скърбях единствено, че още не съм достатъчно зрял, за да нося шпага и да промушвам с нея евентуалните противници. Не бих могъл да предположа, че с времето тези мои желания щяха да се изпълнят дословно. Ала когато наистина дойде времето да убивам заради Анхелика де Алкесар и го направих, нито тя, нито аз бяхме вече деца. И отношенията ни вече не бяха детска игра.