Читать «Чиста кръв» онлайн - страница 114

8

Пуньоенростро (исп.) — букв. Юмрук в лицето. — Б.‍пр.‍

9

Небеса, Боже Господи (нем.) — Б.‍р.

10

Камино Еспаньол (исп.). — букв. „Испанският път“ — пътят, изминаван от испанските войски през Европа към разбунтувалите се провинции във Фландрия. — Б.‍пр.‍

11

Стихотворенията в книгата са преведени от Боряна Джанабетска. — Б.‍р.

12

Мараведи — испанска монета, която в различни епохи е имала различна стойност. — Б.‍р.

13

Градове, край които испанските войски са отбелязали някои от най-големите си победи: Теночтитлан е столицата на ацтеките, превзета от Кортес през 1521 г.‍; победата на император Карлос V над войските на френския крал Франсоа I през 1525 г.‍ при Павия; победата на войските на крал Фелипе II над френските войски при малкото градче Сен Кентен през 1557 г.‍; разгромът на турската ескадра в сражението при Лепанто 1571 г.‍ и превземането на холандската крепост Бреда след продължителна обсада през 1625 г.‍ — Б.‍р.

14

Градче в Ардените, където през 1643 г.‍ френските войски под командването на принц Конде разгромяват испанската армия. — Б.‍р.

15

Лопе де Вега (1562–1635 г.‍) — Драматург, най-видният представител на Златния век на испанската литература. Голям авантюрист, с бурен любовен живот, той е и изключително продуктивен. Още приживе се радва на невероятен творчески успех. Въвежда нови правила в комедиографията. Разработва основно темата за честта на човека — благородник, гражданин или селянин. — Б.‍р.

16

Сантисима Тринидад (исп.) — Света Троица. — Б.‍пр.‍

17

Култеранизъм — течение в испанската литература от XVII в., отличаващо се с прекалена натруфеност на изразните средства, достигаща понякога до неяснота в описанията. — Б.‍р.

18

Намек за прекалената пищност в стила на Луис де Гонгора, дотолкова типичен представител на култеранизма в испанската литература, че този стил понякога се нарича и „гонгоризъм“. Франсиско де Кеведо е бил яростен противник на това литературно течение. — Б.‍р.

19

Става дума за легендарния Дон Жуан (Хуан де Тенорио), който за първи път се появява като литературен герой в комедията на Тирсо де Молина „Каменният гост“. — Б.‍р.

20

(лат.) — Съдба. — Б.‍р.

21

Дантелено наметало, носено от испанките, което покрива главата и тялото до кръста. — Б.‍р.

22

Неф — Централната част на християнски храм в продълговата форма, кораб. — Б.‍р.

23

Трансепт — в архитектурата — напречен неф на църква. — Б.‍р.

24

Кортеси (исп.) — Национални заседателни органи в Испания и Португалия. — Б.‍пр.‍

25

Мониподио — герой на Сервантес, покровител и учител на джебчиите, мошениците и тарикатите в Севиля, които се събират при него в „безчестната академия“. — Б.‍пр.‍

26

(лат.) — Бог с вас. — Б.‍р.

27

(лат.) — И с твоя дух също. — Б.‍р.

28

(лат.) — Вървете, службата свърши. — Б.‍р.

29

Тирсо де Молина (Габриел Телиес — (1571–1648) — един от най-продуктивните испански комедиографи на епохата. — Б.‍р.

30

Педро Калдерон де ла Барка (1600–1681) — наред с Лопе де Вега е другото голямо име на испанската барокова драматургия. — Б.‍пр.‍

31

Диего Родригес де Силва-и-Веласкес (1599–1660 г.‍) — най-забележителният представител на испанския барок в живописта. Роден в Севиля, в семейство на дребен благородник, чиракувал в ателието на Франсиско Пачеко — художник-маниерист и автор на прочутия трактат „Изкуството на живописта“. През 1635 г.‍ Веласкес е провъзгласен официално за придворен художник на крал Филип IV. — Б.‍р.