Читать «Тетрарх» онлайн - страница 9

Кланкерите черпеха енергия от полето, силово излъчване, заобикалящо образували се по естествен начин възлови точки. Процесът на извличане биваше осъществяван с помощта на специални посредничещи кристали — хедрони. Работа на занаятчиите като Тиан беше да оформят, събуждат и настройват тези кристали. Но кланкерите изискваха чудовищни количества енергия, за да се задвижват, и непрекъснато биваха построявани нови машини. Случваше се многобройното им присъствие да изчерпи полето на даден възел. Подобен случай на изчезнало излъчване бе изникнал наскоро край фабриката на Тиан. Стотици бяха погинали.

И това не бе най-лошото. Неотдавна конвой движещи се с голяма скорост кланкери бе изтеглил толкова много енергия, че бе предизвикал обръщане на полето. Хиляда войници бяха изгубили съзнание вследствие на ефекта, а когато се бяха свестили, и кланкерите, и екипажите им бяха изчезнали. Сега бойните действия щяха да се пренесат и във въздуха. Колко енергия щеше да изисква тази промяна? И какви щяха да бъдат последствията? Дали полето щеше да оцелее? И ако не — щеше ли да оцелее човечеството?

— По-живо, занаятчия.

Тиан провлачи крак, опита да повтори движението, но коленете ѝ не издържаха.

Юлия, която периодично бе изниквала и отново изчезвала в сенките, се приближи до нея.

— Тя е болна, Ниш — с кух, странен глас каза дребната жена.

— Преструва се. Ставай, занаятчия.

— Ти си груб, Ниш. Тя е много болна. — Юлия откачи манерка от колана си, отвори я и я доближи до устните на Тиан.

Няколко капки се разляха върху долната ѝ устна. Занаятчията се опита да ги оближе, при което ѝ се стори, че в устата си има парче шкурка. Юлия изля малко вода над устата ѝ — половината течност, която попадна вътре, се понесе по трахеята и Тиан се задави. Следващата глътка успя да изпие. След дългото бягство из залите и стълбищата на обширен Тиртракс би могла да изпие цяло ведро.

Когато Юлия приключи с поенето, Ниш ѝ подаде опакована дажба.

— Дай ѝ да се нахрани. Гнус ме е дори да я докосвам, още по-малко да гледам как похабява запасите ни.

Дребната жена започна да троши някакъв сладък хляб на парчета, които поставяше в устата на пленницата. Тя бе събудила интереса на Тиан — над очите си носеше черна копринена маска, а ушите ѝ бяха прикрити с антифони, но това не пречеше нито на ориентирането, нито на общуването ѝ.

Механикът не я дочака да се нахрани, а с грубо движение я принуди да се изправи на крака. Тиан неволно проплака, защото стегнатото въже болезнено се впи в китките ѝ. В отговор Ниш дръпна още по-силно. С оформили се върху миглите сълзи занаятчията започна да залита подире му. Тя побърза да стисне очи, за да ги прогони.

— Ти си жесток, Ниш — каза дребната жена.

— Не повече отколкото тя заслужава! — остро отвърна механикът и продължи.

Юлия застина, приклекна и започна да се свива, прикрила лице с ръцете си. Трябваше да минат няколко мига, преди Крил-Ниш да осъзнае, че тя не ги следва.