Читать «Тетрарх» онлайн - страница 8

Тиан бе прекалено изтощена, за да се подчини. И не каза нищо — тя действително беше предала света си.

Крил-Ниш я срита в ребрата с ботуша си.

— Изправи се, занаятчия.

Тя се напрегна в опит да се надигне, ала не успя. Но изтощението не ѝ пречеше да види, че от някогашните му чувства към нея не е останала и следа. Те бяха изцяло заменени с презрение.

— Отвращаваш ме — изстреля Ниш през зъби. — Ненавиждам те с всяка костица на тялото си. Заради теб баща ми е осакатен.

Дори и да поискаше, Тиан не би могла да забрави отвратителната битка на ръба на платото, където перквизитор Джал-Ниш Хлар едва не бе разкъсан жив от лиринкс. Ноктите на иноземното създание бяха разсекли гърлото, гърдите, ръката и лицето му.

Със силно дръпване на въжето механикът я изправи на крака и я задържа с помощта на опъна. Пламнала от срам, Тиан осъзна, че през разкъсаната блуза се виждат гърдите ѝ, ала Ниш не обърна никакво внимание на гледката. Именно това окончателно убеди занаятчията, че с нея е свършено.

— И не се опитвай да ми се умилкваш. — Той приближи лицето си до нейното. — След като видях гибелта, която ти доброволно покани в света ни, не се надявай на милосърдие. Върви! — Той я дръпна към стълбището.

— Не мога да сляза — залитна Тиан. — Ще падна.

Крил-Ниш Хлар се огледа и забеляза друго стълбище в далечината.

— Тогава върви натам. Ще си отпочинеш по пътя.

— Няма ли да е по-добре първо да предупредиш спътниците си? — хрипкаво попита младата жена, надявайки се да узнае числеността им.

— С мен е само Юлия… — Ниш замълча. — Дългът ми беше първото нещо, за което се сетих. Вече изпратих скит до фабриката, за да предупредя скрутатора за започващата инвазия. — Той започна да пресмята наум. — Това са двеста мили по въздух, а тези птици летят бързо. Тази вечер съобщението вече ще е пристигнало.

— Радвам се.

Тя не вярваше, че жителите на Сантенар биха могли да сторят нещо срещу превъзхождащите сили на аахимите. Но за момента главната ѝ мисъл бе да избяга. Щом имаше насреща си само двама, задачата не беше неизпълнима.

Ниш само изсумтя и отново дръпна въжето.

Енергията ѝ бе започнала да се възвръща, макар коленете ѝ все още да трепереха.

— Как ме откри? — запита тя, разчитайки, че Ниш няма да пропусне възможността да изтъкне ума си.

— Юлия владее Тайното изкуство във всичките му форми. Аз и Иризис я научихме как да те проследява.

Иризис. Красивата ѝ съперничка и някогашна колега от фабриката. Тиан трябваше да се досети и сама.

Тъй като ѝ беше известна слабостта на Ниш към себеизтъкване, занаятчията реши да се възползва от нея, за да научи повече.

— Как се озовахте тук толкова бързо?

— Прелетяхме цялото разстояние с балон. Аз бях този, който предостави идеята за изработката му.

— Балон? — Дори говоренето причиняваше болка.

Механикът описа летателния апарат и принципа му на действие. Тиан слушаше с половин ухо. Тя бе посветила живота си на изработката на контролери за осмокраките бойни кланкери и веднага видя потенциала, предлаган от летенето. Но не можа да подмине и опасността, която въздухоплавите щяха да внесат в свят, където магичната технология бързо излиза извън контрол.