Читать «Вода за слонове» онлайн - страница 20

Кемъл наблюдава реакцията ми и после бавно кимва.

— Утре сутрин ще пристигнем в Утика. Ще те заведа да те запозная с чичо Ал.

— Кой? Какво?

— Алън Бункел, ръководител на цирка, господар и владетел на всички знайни и незнайни светове.

Трябва да съм изглеждал смаян, защото беззъбата уста на Кемъл се отваря и той избухва в смях.

— Хлапе, не ми казвай, че не си видял.

— Какво да видя? — питам.

— Майната му, момчета — кикоти се той и хвърля поглед към останалите. — Той наистина не знае!

Грейди и Бил се подсмихват. Само Блеки, изглежда, не е заразен от веселото настроение. Вместо това се намръщва и нахлупва шапката си още по-ниско над лицето.

Кемъл се извръща към мен, прочиства гърлото си и казва бавно, подчертавайки всяка дума:

— Ти не се покатери на някой случаен влак, момко. Ти се покатери в Летящия ескадрон на „Най-великолепното шоу на земята на братя Бензини“.

— В кое? — питам.

Сега смехът на Кемъл е толкова силен, че се превива на две.

— О, но това е страхотно, наистина страхотно — подсмърча и си бърше очите с опакото на ръката. — О, боже! Набутал си си задника в цирк, момко.

Примигвам насреща му.

— Това тук е голямата палатка — обяснява той, като повдига керосиновата лампа и размахва изкривен пръст към голямото руло брезенти. — Един от вагоните с платнищата взе няколко завоя не както трябва и я разнебити много лошо, тъй че ето какво стана. Е, защо да не си намерим някое местенце за спане? Остават ни още няколко часа, преди да пристигнем. Само недей да лягаш прекалено близо до вратата, това е всичко. Понякога вземаме тези завои наистина много остро.

3.

Събуждам се от дългия свистящ звук на спирачки. Притиснат съм доста по-навътре между рулата брезент, отколкото бях, когато заспах. Замаян съм и ми трябва една секунда, преди да си спомня къде се намирам.

Влакът се разтриса силно, спира и изпуфтява. Блеки, Бил и Грейди се претъркулват настрана, изправят се и без да кажат дума, скачат през вратата навън. След като излизат, Кемъл докуцуква до мен, навежда се и ме смушква.

— Ставай, хлапе — нарежда ми. — Трябва да си се омел оттук, преди да пристигнат хората за брезентите. Ще се опитам да те прикача към Шантавия Джо за тая сутрин.

— Шантавия Джо? — повтарям, докато се надигам. Пищялите ме сърбят, а вратът ме боли зверски.

— Отговорникът за конете — отвръща Кемъл. — И по-точно за превозването на животните. Август не го пуска даже да припари до шатрата за представления. Всъщност май Марлена е тази, която не му позволява, но това няма значение. Тя и теб няма да пусне да припариш там. С Шантавия Джо поне извади късмет. Застигна ни лошо време, затънахме в голяма кал, а доста от неговите хора се умориха да работят като китайци и отпрашиха нанякъде. Това малко го изнерви.

— Защо го наричат Шантавия Джо?

— Всъщност не знам — отвръща Кемъл, бръква с пръст в ухото си и изследва находките си. — Мисля, че е бил в пандиза за известно време, но не знам защо. Съветвам и тебе да не го питаш — избърсва пръст в панталона си и се отправя бавно към вратата. — Хайде, идвай! — казва и поглежда назад към мен. — Не разполагаме с цял ден! — закрепва се на ръба на пода и внимателно се смъква надолу.