Читать «Синдромът Портной» онлайн - страница 15

Има и други такива спомени, докторе. Още много. Говоря за майка ми и баща ми.

Не… не… не… Чакайте малко да дойда на себе си… Често пред очите ми изплува и друга картина: виждам го как се появява от тоалетната, като разтрива жестоко врата си и прави кисела физиономия, за да не се оригне. „Добре де, какво толкова спешно има, та не можахте да почакате да изляза?“

— Нищо — отговаря майка ми. — Ние се разбрахме.

Той ме поглежда с дълбоко разочарование. Та нали живее само заради мен и аз прекрасно знам това!

— Какво е направил?

— Каквото е направил, направил го е. С това приключихме и слава богу! А ти успя ли да си оправиш стомаха?

— Не, разбира се.

— Джак, какво става с теб, с тоя твой стомах?

— Както е тръгнало, изглежда, ще се бетонира.

— Това е, защото ядеш много бързо.

— Не ям бързо.

— А да не би да ядеш бавно?

— Храня се съвсем нормално.

— О, тъпчеш се като прасе и все някой трябва да ти го каже.

— Знаеш ли, понякога се изразяваш просто прекрасно!

— Говоря истината. Целият ми ден минава в тая кухня, а ти ядеш като на пожар. А този тук, той пък е решил, че онова, което готвя, не го задоволява. Предпочита да му е зле и да ми изкарва ангелите!

— Какво е направил?

— Не искам да те тревожа — казва тя. — Да не говорим повече за това.