Читать «Мегре и сянката върху пердето» онлайн - страница 62

— Вие сте взели вашия револвер и сте отишли там.

Куше се е върнал в кабинета си, докато сте били още там. Помислил си е, че вие сте откраднали…

— Той искаше да ме арестуват, да! Ето какво искаше! Като че не беше забогатял именно благодарение на мен! Кой се грижеше за него в началото, когато печелеше толкова малко, че стигаше само за един хляб без масло?… Да, всички мъже са еднакви! Той стигна дори дотам, че ме упрекваше заради това, че живея в същата сграда, където са неговите канцеларии… Обвини ме в това, че със сина ми си делим парите, които му даваше…

— Значи вие стреляхте?

— Вече беше вдигнал телефона, за да повика полицията!

— Тръгнали сте към кофите за боклук. Под предлог, че търсите някаква малка лъжичка, вие сте заровили револвера сред боклука. И кого срещнахте тогава?

Тя избълва:

— Оня глупак от първия етаж…

— И никого другиго?… А пък аз мислех, че е дошъл синът ви… Бил свършил вече парите…

— И какво от това?…

— Той не е идвал заради вас, а заради баща си, нали? Само че вие не сте могли да го оставите да стигне до неговия кабинет, където е щял да открие трупа му… И двамата сте стояли в двора… Какво казахте тогава на Роже?

— Казах му да си върви. Не можете да разберете душата на една майка.

— Значи той си е тръгнал… А мъжът ви се е върнал… Вие двамата изобщо не сте говорили за нищо… Нали така е било?… Мартен е мислел само за банкнотите. В края на краищата той просто е един добър човечец…

— Да, един много добър човечец! — повтори госпожа Мартен с неочаквана ярост. — Ха! Ха! Ха!… Ами аз?… Аз, която винаги съм била толкова нещастна…

— Мартен не знае кой е извършил убийството… Той си ляга да спи. Минава един ден, без да споменете дори дума за това… Обаче следващата нощ ставате през нощта, за да тършувате сред дрехите, които е съблякъл… Напразно търсите онези банкноти… Той ви вижда… Вие го питате… И тогава точно избухва онази гневна криза, която Матилда е чула зад вратата… Вие сте убили човека за нищо!… Този глупак Мартен вече е хвърлил банкнотите!… Цяло състояние, хвърлено в Сена, защото просто не му е стигал куражът!… А вие направо сте се поболели заради това… Вдигате температура… А пък Мартен, който изобщо не знае, че вие сте убили Куше, е отишъл да съобщи новината на Роже.

„Той е разбрал. Видял ви е там, в двора. Вие не сте го пуснали да мине. Той ви познава…“

„Той си мисли, че ви подозирам… Въобразява си, че ще го арестуват и ще го обвиняват… И не може да се защитава, без да обвини майка си…“

„Разбира се, той може би не е много симпатичен младеж… Но няма съмнение, че при неговия начин на живот все пак има известно извинение… Той е разочарован… Разочарован е от жените, с които спи, от наркотиците, от Монмартър, из който се мотае безцелно, и отгоре на всичко — от тази семейна драма, за чиито причини единствен се досеща.“

„И скача през прозореца!“

Мартен се беше облегнал до стената, скрил лице в свитите си ръце. Обаче жена му гледаше втренчено комисаря, като че само изчакваше удобния момент, за да се намеси в неговия разказ и на свой ред да премине в атака.