Читать «Мегре и сянката върху пердето» онлайн - страница 61

Около него вече не цареше тишина. Беше нещо по-абсолютно, по-обезпокояващо, едва ли не нереално: пълно отсъствие на какъвто и да било живот.

И внезапно прозвуча въпросът:

— Кажете ми, Мартен! Какво направихте с револвера?…

Някакво живо шумолене в коридора: старата Матилда, естествено, с нейната кръгла физиономия и отпуснатия корем под карираната престилка.

Чу се пискливият глас на портиерката, която викаше на двора.

— Госпожа Мартен? Търси ви Дюфайел!

Мегре седна в едно от креслата, което се заклати, но не се счупи веднага.

Глава единадесета

Рисунката върху стената

— Отговорете!… Този револвер…

Той проследи погледа на Мартен и забеляза, че госпожа Мартен, която продължаваше да лежи втренчена в тавана, движеше пръстите си върху стената.

А горкият Мартен правеше героически усилия, за да разбере какво иска да му каже. Той вече губеше търпение. Виждаше, че Мегре чака отговора му.

— Аз…

Какво можеше да означава този квадрат или трапец, който тя чертаеше сега със слабия си пръст?

— Е, кажете?

В този момент Мегре наистина изпита съжаление към него. За него този миг вероятно беше ужасен. Мартен вече се тресеше от нетърпение.

— Хвърлих го в Сена…

Така че заровете бяха вече хвърлени! Докато комисарят изваждаше пистолета от джоба си и го слагаше на масата, госпожа Мартен се изправи в леглото си с разярено лице.

— А пък аз най-накрая го намерих в кофата за боклук… — каза Мегре.

Тогава се чу свистящият глас на жената, която имаше треска:

— Ето!… Разбираш ли сега?… Доволен ли си сега?… Още веднъж изпусна случая, както винаги си правил!… Като че дори го направи нарочно, от страх да не отидеш в затвора… Но все едно, ще отидеш там!… Понеже кражбата е твоя работа!… Тези триста и шейсет хиляди, които господинът хвърлил в Сена…

Тя беше страшна. Виждаше се, че прекалено дълго се бе сдържала. И възбудата й беше толкова силна, че понякога много думи едновременно се появяваха на устните й и тя объркваше сричките…

Мартен наведе глава. Неговата роля бе приключила. Провалът му беше жалък, както жена му току-що го бе обвинила.

— … Господинът решава, че ще краде, обаче оставя едната си ръкавица на масата…

Сега всички упреци на госпожа Мартен щяха да се излеят отведнъж, в безпорядък.

Мегре чу зад себе си смирения глас на мъжа с бежовото палто.

— Вече месеци наред тя ми показваше канцеларията през прозореца и Куше, който имаше навик често да ходи до тоалетната… И ме обвиняваше за това, че съм й съсипал живота, че не съм способен да издържам една жена. Тогава отидох там…

— Казахте ли й, че отивате там?

— Не! Но много добре знаеше, че е така. Нали стоеше на прозореца…

— Значи отдалече сте видели ръкавицата, която мъжът ви е забравил, така ли, госпожо Мартен?

— Все едно че беше оставил визитната си картичка! Можеш да си помислиш, че нарочно прави така, за да ме ядоса.