Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 5

— Не се вживявай толкова, мамче — посъветва я Игнациус, докато си пробиваха път през разпръскващата се тълпа, и забързаха по Канал стрийт. Обърна се и видя дядката и свадливият полицай да се боричкат под часовника на универсалния магазин. — И ще бъдеш ли така любезна да понамалиш ход? Струва ми се, че получавам сърцебиене!

— Ооо, я млъквай! На мене много ли ми е добре? Да търча на мойта възраст!

— Ако не се лъжа, сърцето е от значение при всяка възраст.

— Нищо ти няма на сърцето.

— Но ще ми проима, ако не тръгнем мъничко по-бавно! — Игнациус се търкаляше напред, а вълнените панталони се издигаха на талази около огромния му задник. — У теб ли ми е струната?

На ъгъла мисис Райли го набута в Бърбън стрийт по посока на Френския квартал.

— И за кой дявол се вторачи в тебе онуй ченге?

— Така и не ще да разбера, но вероятно тутакси щом усмири застарелия фашист, ще поднови домогванията си спрямо нас.

— Амиии?! — Мисис Райли започваше да нервничи.

— Да, без съмнение. Стори ми се, че твърдо си беше наумил да ме арестува. Навярно си имат норма. Едва ли ще ме остави тъй лесно да му се изплъзна.

— Какъв ужас! Ще се появиш по страниците на всички вестници! Игнациус, какъв позор! Ти само си направил нещо, докато ме чакаше, познавам си те!

— Ако въобще има човек, който да не си пъха носа там, дето не му е мястото, това съм аз — изпъшка Игнациус. — Умолявам те! Налага се да спрем! Струва ми се, че ще получа кръвоизлив.

— Добре. — Мисис Райли погледна почервеняващото лице на сина си и разбра, че той като едното нищо ще се свлече в краката й, само и само да докаже, че е прав. И преди го беше правил. Последния път, когато го накара да я придружи на неделната литургия, се сгромоляса два пъти на отиване към черквата и още веднъж по време на проповедта за мързела, след което пропълзя изпод скамейката и предизвика всеобщ смут и бъркотия. — Хайде да влезем тук и да поседнем.

С помощта на една от кутиите тя го натика през вратата на бар „Нощна веселба“. В смърдящия на уиски и фасове полумрак те се изкатериха върху два стола. Докато мисис Райли подреждаше кутиите с пасти върху тезгяха, Игнациус разтвори широките си ноздри и отрони:

— Боже мой, майко, тук смърди ужасно! Стомахът ми изпада в спазъм!

— А какво искаш? Да излезеш на улицата? Да те прибере оня полицай, това ли?

Игнациус не отговори — той сумтеше шумно и правеше физиономии. Барманът, който ги наблюдаваше, се обади с пълна досада някъде из полумрака:

— Моля?

— За мен кафе — поръча царствено Игнациус. — Кафе от цикория с преварено мляко.

— Само нес — отвърна барманът.

— Изключено е да пия подобно нещо — обърна се Игнациус към майка си. — Такава мерзост!

— Тогава си поръчай бира. Няма да те отрови.

— Но е възможно да се подуя.

— За мен бира „Дикси 45“ — поръча мисис Райли.

— А за господина? — попита барманът с плътен, високопарен глас. — Какво ще пожелае той?

— Дайте му и на него „Дикси“.