Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 17

Той дръпна нагоре бархетната си нощница и погледна подутия си корем. Да, нерядко се подуваше, когато лежеше сутрин и размишляваше върху злополучния обрат на събитията след Реформацията. А всеки път, когато през съзнанието му преминеше Дорис Дей или експресният автобус, централната област на тялото му се разрастваше с къде-къде по-голяма скорост. Но след опита да го арестуват и след катастрофата тя се подуваше без каквато и да било причина, а пилорната му клапа най-безразборно се затваряше и изпълваше стомаха му с газ, който нямаше откъде да излезе, но за сметка на това показваше твърд характер и неприязън към безизходицата, където се беше озовал. Игнациус се чудеше дали пилорната му клапа, подобно на Касандра, не се опитваше да му съобщи нещо. Като капацитет по средновековието, той вярваше в rota Fortunae или казано с други думи, в колелото на Съдбата — главната идея на De Consolatione Philosophiae, философският труд, който бе положил основите на средновековната научна мисъл. Боеций, този велик римлянин, написал De Consolatione в затвора, където бил несправедливо хвърлен от императора, беше казал, че сляпата богиня ни върти на колелото, че щастието ни спохожда на периоди. Нима нелепият опит да арестуват него, Игнациус, полагаше началото на злополучен период? Нима колелото шеметно се устремяваше надолу? Катастрофата също беше лоша поличба. И той се почувства разтревожен, защото независимо от цялата си философска мъдрост Боеций е бил подложен на мъчения и убит. А сетне клапата му отново щракна и той се претърколи накъм лявата си страна, за да я принуди да се отвори.

— О, Фортуна! О, ти, сляпа и нехайна богиньо, на чието колело съм прикован! — Игнациус се оригна. — Не ме премазвай под своите спици! Въздигни ме нависоко, о, божествена!

— Какво си мърмориш там, момче? — попита майка му иззад вратата.

— Моля се! — гневно й отвърна Игнациус.

— Полицаят Манкузо ще ме навести днеска заради катастрофата. Я по добре вземи да кажеш едно „Отче наш“ и за мен, сладурче.

— О, господи! — промърмори Игнациус.

— Хубаво е, че се молиш, муци. Все се чудех какви ли ги вършиш, като почнеш да се заключваш там.