Читать «Студен огън» онлайн - страница 233

Холи включи отоплението. Макар че навън беше не по-малко от двадесет градуса, тя зъзнеше от студ. Топлият въздух, лъхащ от таблото изобщо не й помогна.

Пристигнаха в мотел „Куолити“ в Санта Барбара в 1:11, според часовника на регистрацията. Докато Холи попълваше формуляра и подаваше кредитната си карта на чиновника, Джим продължаваше да спи в колата.

Като се върна с ключа, успя да го разбуди достатъчно, за да го накара да слезе и да се качат в стаята. Беше като в унес, затова си легна веднага и на мига заспа дълбоко.

Тя отиде в магазина за диетична сода, лед и шоколадчета.

Като се върна в стаята, спусна завесите. Включи лампата и метна кърпа на абажура, за да смекчи светлината.

Придърпа един стол до леглото и седна. Пиеше сода, ядеше шоколад и го гледаше как спи.

Най-лошото беше свършило. Фантазиите бяха изкоренени и той бе потънал напълно в студената действителност.

Но Холи не знаеше какво ще последва отсега нататък. Не го познаваше извън болезнените му илюзии и не знаеше какъв ще бъде без тях. Не знаеше дали ще бъде настроен по-оптимистично — или по-черногледо. Дали ще запази цялата си свръхчовешка сила. Беше я трупал в себе си само защото чрез нея поддържаше живи фантазиите си, които му бяха служили за мостове към реалността; сега може би, ще бъде не по-надарен, отколкото е бил преди смъртта на родителите си — колкото да подмята монети, но нищо повече. Ала най-лошото беше, че не знаеше дали ще продължи да я обича.

Стана време за вечеря, но той продължаваше да спи.

Тя излезе и купи още шоколадчета. Поредния пристъп на необуздан апетит. Ще стане пълна като майка си, ако не се вземе в ръце.

В десет часа той още спеше. Стана единадесет. Полунощ.

Питаше се дали да не го събуди. Но осъзна, че Джим сякаш се намира в пашкул и очаква да се роди за нов живот. Необходимо е време гъсеницата да се превърне в пеперуда. На това всъщност се надяваше.

Между дванадесет и един заспа на стола. Не сънува нищо.

Той я събуди.

Холи се вгледа в красивите му очи, които на мъждивата светлина на лампата не изглеждаха студени, но все още бяха изпълнени със загадъчност.

Наведе се над нея и я разтърси лекичко.

— Холи, ставай. Трябва да вървим.

Тя се събуди на мига и се изправи на стола.

— Къде?

— Скрантън, щата Пенсилвания.

— Защо?

Той грабна едно неразпечатано шоколадче, махна обвивката, захапа го и обясни:

— Утре следобед, три и половина, напълно безотговорен шофьор на училищен автобус ще се опита да се надпреварва с влака през някакво кръстовище. Ако не стигнем първи, ще загинат двадесет и шест деца.

Холи се надигна и попита:

— Знаеш всичко, така ли, не само част от него?

— Разбира се — промърмори той с пълна с шоколад уста. Ухили се. — Зная тези неща, Холи. Нали съм медиум, за Бога.

Тя отвърна на усмивката му.

— Ще излезе нещо от нас, Холи — ентусиазирано обяви той. — Супермен? Защо, по дяволите, е пропилял толкова много време да работи във вестник, като е можел да върши добрини?