Читать «Студен огън» онлайн - страница 232

Вече не се страхуваше да го остави да спи. Бе сигурна, че Врагът си е отишъл заедно с Приятеля и сега в тялото му живее една-единствена личност. Сънищата вече не бяха врати.

Засега не искаше да се връщат в мелницата, макар че бяха оставили там някои вещи. Беше се наситила и на Свенборг и на всичко, което означаваше градчето в живота на Джим. Искаше да се приютят на някое ново място, където никой от тях не е бил, където новото начало ще бъде изковано без примеси от миналото.

Докато шофираше през опожарената от слънцето долина под пепелносивото небе, тя нареди цялата мозайка и се замисли над получилата се картина:

… безкрайно надарено момче, много по-надарено, отколкото подозира, преживява клането в „Патока Дикси“, но след танца на смъртта душата му е покъртена до дъно. В отчаяния си опит да се помири със себе си, то взима от библиотеката фантастичния роман на Артър Уилът, с помощта на невероятната си магическа сила създава Приятеля — въплъщение на най-благородните му пориви — и Приятелят му казва, че му е отредена мисия в живота.

Но момчето е изпълнено с такова отчаяние и ярост, че само Приятелят не е достатъчен да го изцели. То се нуждае от трета същност, в която да изтласка негативните си емоции, цялата чернилка, която го плаши. Така то създава Врага, допълвайки сюжета на романа. Самичко в мелницата, то води въодушевяващи разговори с Приятеля — и превръща Врага в плът и кръв.

Докато една нощ, в най-неподходящия момент, се появява Лина Айрънхарт. Уплашена, тя полита назад по стълбите…

Шокиран от стореното от Врага, дори от самото му присъствие, Джим се насилва да забрави своята фантазия, и Врага, и Приятеля, точно както Джим Джеймисън забравя срещата си с извънземното, след като спасява живота на бъдещия президент на Съединените щати. В продължение на двадесет и пет години той с все сили се старае да държи плътно затворен капака на казана с раздробената си личност, потискайки както най-добрите, така и най-лошите си качества, и води относително тих и безцветен живот, защото не смее да събуди по-дълбоки чувства.

Превръща преподаването в цел на живота си и това до известна степен му помага да се съвземе — докато Лари Каконис се самоубива. Вече лишен от всякаква цел, опасявайки се, че е предал Каконис, както е предал и родителите си, да не говорим за баба си, подсъзнателно той копнее да изживее смелото, изпълнено с висок смисъл приключение на Джим Джеймисън, което означава да освободи Приятеля.

Но едновременно с това освобождава и Врага. През всичките тези години затаената в душата му ярост е ставала все по-силна, все по-черна и по-горчива, безкрайно нечовешка в дълбината си. Врагът е по-зъл, отколкото е бил преди двадесет и пет години — създание с неописуемо отвратителна външност и нрав.

И тъй, Джим не се различаваше по нищо от всеки човек, страдащ от раздвоение на личността. Освен по едно. Създаваше нечовешки същности, в които въплъщаваше някои аспекти на своята личност, не други човешки индивидуалности, и имаше достатъчно сила да ги превръща в създания от плът и кръв. Не като Сали Фийлд в ролята на Сибил — шестнадесет лица в едно тяло. Той представляваше три личности в три отделни тела и едната от тях беше убиец.