Читать «Студен огън» онлайн - страница 11

Пет секунди.

Децата на платното се разбягаха — освен едно русоляво момченце с виолетови очи. То просто си стоеше, стиснало кутията за обяд, изрисувана с шарени анимационни герои, с развързана маратонка, и гледаше как пихапът лети към него, неспособно да се отмести, сякаш усещаше, че това е не просто някаква кола, стрелнала се към него, а собствената му неизбежна съдба. Беше осем-деветгодишно момченце, чийто път водеше право към гроба.

Две секунди.

Изскачайки точно на пътя на задаващия се пикап, Джим сграбчи момченцето. Сякаш лебед, който бавно като в сън литва от ръба на гигантска канара, той отскочи заедно с детето в плавна дъга към тротоара и се търкулна в нападалите в канавката листа, без изобщо да усети съприкосновението с уличната настилка — нервите му бяха толкова обтегнати от ужаса и адреналина, че дори да се бе търколил в мекия пясък на буйна ливада, не би почувствал никаква разлика.

Ревът на пикапа бе най-оглушителният шум, който някога бе чувал — той отекваше вътре в него самия като гръмотевица: после усети как нещо тежко като чук удря левия му крак. В същия миг някаква страховита сила приклещи глезена му и го изви, сякаш беше парцален. Кракът му като че се пропука от нажежената до бяло болка, която се вряза в тазобедрената става и избухна като заря в нощното небе на Четвърти юли.

Ядосана, Холи тръгна след мъжа, който я блъсна, готова да му се скара. Но преди да достигне пешеходната пътека, иззад хълма като куршум от гигантска карабина изхвръкна сиво-червен пикал. Тя замръзна на бордюра.

Писъкът на двигателя бе като магическо заклинание, което забавяше реката на времето и като че разтягаше всяка секунда в минута. От бордюра тя видя как непознатият дръпва детето от пътя на камионетката, извършвайки спасителната операция с такава невероятна пъргавост и грация, сякаш изпълняваше насред улицата някакъв налудничав балет със забавени движения. Видя как бронята закачи левия му крак и с ужас се загледа в обувката, която изхвръкна във въздуха. В периферното си зрение улови мъжа и момченцето, които се търколиха в канавката; пикапа, който свърна рязко наляво; стреснатата придружителка, която изпусна гребловидния знак „Stop“; после пикапа, който рикошира в паркирана отсреща кола, мъжа и момченцето, които се удариха в бордюра и спряха да се търкалят; отново пикала, който се катурва настрани и се пързаля надолу по улицата сред каскади от жълти и сини искри — но през цялото това време вниманието й беше съсредоточено предимно върху изхвръкналата обувка, която се очертаваше на фона на синьото небе и вися в зенита на полета си като че цял час, а после бавно, бавно се спусна обратно. Не можеше да отдели поглед от нея, стоеше като хипнотизирана, защото я изпълваше злокобното чувство, че откъснато от глезена, стъпалото все още е в обувката, от него стърчат натрошени кости и се развяват раздрани артерии и вени. Тя падаше все по-надолу, надолу, надолу към нея и Холи усети как дълбоко в гърлото й се надига писък.