Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 49

Изненадан от въпроса й, той се подвоуми за секунда: беше се зарекъл да учи до два часа след полунощ, за да смае Дидие Копелен на следващите практически занятия. Но изкушението за концерта беше по-силно. Владимир Виленщайн гостуваше толкова рядко във Франция! Никой не можеше да изпълнява като него големите романтици. В програмата му сега бе включена Соната в си бемол минор от Шопен, която той свиреше с най-голям успех.

— Ще дойда с удоволствие — каза Жан-Марк. — Но предполагам, че това е галаконцерт. Нямам смокинг!

— Ще облечеш тъмносиния си костюм.

— Уверена ли си, че така може?

— Но разбира се! Какво значение има?

Оптимизъм бликаше от цялото й същество.

— За девет часа е — продължи тя. — Ще наредя да сервират вечерята в седем и половина за вас тримата, а до това време аз ще се приготвя. Ах, колко съм щастлива!

Тя изчезна и остави Жан-Марк съвсем озадачен: той имаше голямо желание да чуе Владимир Виленщайн, но би предпочел да отиде на този концерт с някой приятел. В Шамони Карол го дразнеше с пренебрежението си към спорта. Тя почти не слагаше ските и прекарваше цялото си време на слънце, за да почернее, изтегнала се в шезлонг на някоя от крайните спирки на лифта; нейните клин-панталони в крещящи цветове и пуловерите й последна дума на модата бяха съвсем неподходящи сред тази сурова и красива природа. С усилие той се върна към учебника си и започна да подчертава с червен молив пасажите, които считаше за най-важни. Но погледът му сновеше из страницата, без нито една правна мисъл да се запечата в ума му. „На двадесет години и без смокинг!… Ще трябва да говоря с баща си!…“ Той извади портфейла си и преброи какво му е останало от месечните джобни пари: сто и двадесет франка, и то сега, на 20 число от месеца. Чудесно! Ако през следващите дни не направи някакви непредвидени разходи, ще може да си купи една връзка в края на месеца. Пред тази възможност малко се позасрами, като си помисли за Дидие Копелен, който винаги бе скромно облечен. Може ли да си голям ум и непрекъснато да се занимаваш с ръба на панталона, с дължината на сакото, с цвета на шалчето? Каква е тази смесица у него — на суетност и сериозност, на меланхолия и жизнерадост! Той се отвращаваше от себе си, оплакваше се, би желал да е Дидие или Виленщайн! Погледна часовника си — четири и десет! — и разбра, че до вечерта не ще бъде способен на работи. Още от шест часа започна да се облича.

Вечеряха тримата — той, Франсоаз и Даниел — под злобния поглед на Мерседес. Облечен в костюма от тъмносин плат, малко тънък за сезона, с бяла риза и черна връзка, той още чувствуваше по страните си острието на бръснача и ядеше разсеяно. Беше го обзела някаква нервност, която не можеше да си обясни. Изведнъж вратата се отвори; Карол влезе бавно. Жан-Марк бе поразен от това видение, очертано от черен копринен плат с грациозни плисета, от яркия пламък на три бижута, от блясъка на тъмната коса с необикновени чупки и от закръглената и нежна белота на голите рамене и ръце. Видението застана неподвижно, сияйно и ефирно, сякаш пронизано от лъчи, и Даниел извика: