Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 47
Анри Труайя
— Жалко! — извика тя. — При такъв дъжд нямам желание да излизам.
— Може би скоро ще спре! — каза Мадлен и започна да разтребва масата.
На вратата се почука. Влезе раздавачът, закрил чантата си с мушама. Той остави няколко каталога за Мадлен и две пощенски картички за Франсоаз. Едната бе от Шамони, изписана с едрия почерк на Карол. Франсоаз зачете на висок глас:
„Приказно време, великолепен сняг, но много народ по пистите. Съжаляваме, че не си при нас. Целуваме те, а също и Мадлен“.
В единия край на картичката бяха нахвърлени подписите: татко, Жан-Марк, Даниел, Карол… Франсоаз взе другата картичка, наведе глава над нея, смръщи вежди и изведнъж се оживи.
— Я гледай! — каза тя със странен, малко разтреперан глас: — Знаете ли кой ми пише? Александър Козлов, моят преподавател в Института за източни езици!
— Ти ли си му дала адреса тук? — попита Мадлен.
— Не. Адресирана е за Париж, а портиерката я е препратила тук. Колко чуден човек! Картичката е написана на руски. Не съм още толкова подготвена, че да преведа написаното без речник. А съм оставила моя в Париж. Жалко!…
Тя въртеше замечтано картичката в ръцете си. Мадлен поиска да заговори за проектираното излизане с колата, но Франсоаз я изпревари:
— Разбирам тук-там по някоя дума, но не мога да схвана смисъла. Като че ли са стихове. Няма да се изненадам, ако са от Пушкин… Вярваш ли да намерим руско-френски речник в Довил?
— През летния сезон може би. Но сега, съмнявам се: три четвърти от книжарниците са затворени.
— Ами в Трувил?
— По-вероятно в Онфльор.
— Да вървим!
— Ами да! — каза Патрик. — Нали се чудехме къде да идем. Ето ни обекта. После, ако имаме време, ще отидем до Лисьо.
Мадлен прие програмата. Внезапното развеселяване на Франсоаз я заинтригува. След като бе отказала да се разхожда в дъжда, сега девойката бързаше да тръгнат.
Десет минути по-късно Мадлен беше вече зад волана. Вдясно до нея седеше Франсоаз, а зад гърба й Патрик. Без успех преровиха всички книжарници в Трувил. После се насочиха към Онфльор. Франсоаз беше много неспокойна.
— Необяснимо е просто, че в наше време във Франция трябва да се тича от град в град, за да се намери един руско-френски речник. Руският език е вече много разпространен…
— Но навярно не и в Калвадос! — каза Мадлен с лека иронична усмивка.
— Подиграваш се, Маду! Но и ти трябва да учиш руски. И каквато те знам, ще се увлечеш!
В Онфльор, в една книжарница на улица „Репюблик“, Франсоаз най-сетне откри толкова търсения речник. И веднага предложи да влязат в някое бистро, докато си разчете писмото. Тя съвсем не си даваше сметка, че това занимание няма да бъде така забавно за другите, както за нея. Те нахлуха в кафе-ресторанта срещу църквата „Сент Катрин“. Предвидила всичко, Франсоаз носеше в чантата си хартия и стило. Докато тя се мъчеше над превода, Патрик разлистваше „Синия пътеводител“, а Мадлен пушеше, загледана тъжно в дъжда, който се сипеше върху голямата дървена църква.
Най-после Франсоаз вдигна глава.
— Готово!
И зачете прочувствено:
