Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 182

Мадлен сгъна писмото. В него нямаше нищо изненадващо. Защо трябва да се обвинява този човек в нечестност? Само Франсоаз бе виновна. Тя бе скована от наивност и взискателност и още първото сблъскване с реалния живот е било фатално за нея. Жаждата да обожава и сляпо да вярва ще я направи навярно нещастна за цял живот. Непорочният никога не може да се излекува.

След кратко двоумение Мадлен подаде писмото на младото момиче и каза:

— Трябва да го прочетеш, Франсоаз. То е изпълнено с любов към тебе…

Франсоаз бързо грабна писмото и го накъса. Силен гняв искреше в очите й.

— Толкова ли го мразиш? — попита Мадлен.

— Не ми задавай въпроси, Маду, моля те!

— Защо? Няма ли да ми се довериш? Откакто си тук, мълчиш, избягваш ме, едва ме понасяш! Какво бих могла да направя сама, със собствени сили, ако ти не ми помогнеш да разбера какво бушува в главата ти? Аз трябва да зная…

Франсоаз отново наведе рязко глава. По вцепененото й лице за първи път се появи признак на двоумение: долната й устна започна леко да трепери.

— Какво искаш да знаеш? — каза тя с болезнен глас. — Трябваше да разбереш сега, когато прочете писмото…

— Какво да разбера?

— Че съм станала едно нещастно момиче!

— Няма нищо подобно в неговото писмо — каза Мадлен. — Много далече ли отидоха отношенията ти с него…

— Стигнаха дотам, докъдето трябваше да стигнат!

Аз спах с него!

Франсоаз изрече тия думи с известна нотка на предизвикателство и зачака да чуе възклицанията на Маду; спокойствието на леля й я обърка; след малка пауза тя продължи тихо:

— Той взе всичко от мене — спокойствието в душата ми, вярата ми в бога… А в замяна не ми даде нищо… Нищо друго, освен едно удоволствие, за което не преставам да мисля…

— Щом като не преставаш да мислиш, защо го отбягваш?

— Защото се срамувам! Защото зная, че от мене той не иска нищо друго! Защото отказвам да бъда това, което той иска — една случайна, една опитна мишка между другите тридесет и шест! Добър ден, довиждане!… А пък аз го обичам… Обичам го до смърт!… До смърт, чуваш ли, Маду?

Тя отпусна рамене и наведе глава, сякаш за да диша по-добре. Мадлен се учуди не на изповедта, а на тона, с който бе направено признанието. И изведнъж в момиченцето, което тя отдавна познаваше, откри жената. Жената, която страда по най-животинския начин. Постепенно обаче Франсоаз се успокояваше. Тя натисна силно челото си с юмрук и въздъхна: