Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 179

— Не мога да устоя — каза Мадлен, — трябва да вляза във водата.

— Е, добре, влизай! — каза Франсоаз, като се спря.

— Все още ли не искаш да опиташ?

— Не, наистина!

Седнаха в края на сухия пясък. Мадлен разкопча роклята си и я свали. Отдолу бе облечена с бански костюм. Винаги се срамуваше, когато трябваше да покаже тялото си — една грамада от тлъстини. Защо нямаше воля да се подложи на режим? Поглади с ръце ханша си и каза:

— Поне да съм благоразумна и да не пия вино при ядене! Ти би трябвало да ми се караш, когато видиш, че протягам ръце към шишето!

— Ами щом като ти е приятно! — отвърна Франсоаз с лека усмивка.

— В момента ми е приятно, но после съжалявам. Трябва да отслабна с десет, не, с петнадесет килограма…

— Кого искаш да съблазниш?

— Себе си! — отвърна Мадлен. — Струва ми се, че ако съм слаба, ще се чувствувам по-млада, по-пъргава, по-весела…

Тя разтърка голите си ръце, после се затича. Господи, колко бе тежка, как се друсаха месата й! Ледената вода пресече краката й! Вдъхна дълбоко и с наслада морския въздух. Морето бе слабо развълнувано. Имаше малки, разпенени вълни, които нарушаваха еднообразието на зелената морска шир. С наведена глава тя посрещна една вълна. Зашеметяване, откъсване от твърдата земя и после възкръсване в тази студена и солена вода, която прави тялото по-леко и го понася. Поосвободена от собственото си тегло, Мадлен започна да плува кроул с големи, мъжки движения. Извърташе рамене, забиваше ръце във водата и риташе с крака. Но забравила да диша правилно, след тридесет метра се спря силно задъхана. Останала без въздух в дробовете и със силно зачервени страни, тя се отпусна на гръб и без да мърда, поиска да си почине върху водата, която се огъваше, надигаше се и блестеше около нея. Като обърна глава, видя надалече върху голия и равен плаж Франсоаз, седнала със свити крака и обвила коленете си с ръце. Този малък, така добре очертан силует, уединен в безкрая на пясъка, олицетворяваше самотата и безсилието. Сърцето на Мадлен се сви от болка и още преди да започне да диша нормално, тя заплува към брега.

— Водата бе чудна! — каза тя и се отпусна върху хавлията.

Постепенно започна да диша нормално и се протегна. Соленият вкус в устата й искаше цигара и тя с наслада я запали. Вкус към живота — вкус към тютюна. Франсоаз прошепна с вдигната глава и изплашен поглед:

— Хайде бързо! Идват хора!