Читать «Александрийска роза» онлайн - страница 6
Мануел Васкес Монталбан
— Тая сутрин май са разпуснали лудниците. Я дай нещо за хапване.
— Да ви претопля ли палачинките със свински крачета и алиоли, които хартисаха от вчера?
— Предпочитам сандвич с пържена риба, студен, с чушка и патладжан. Хлябът да е с домат.
Бискутер издаде звука на двигател с вътрешно горене в началото на финалната си права от Гран при на Монако и отпраши към кухнята. Карвальо захвърли бележника в един по-свободен ъгъл на бюрото, отрупан с всякакви бумаги, повечето вече ненужни. Знаеше, че сред книжата се намира и квитанцията за получаване на два костюма, дадени за осъвременяване на един шивач от Сария, но търсенето й можеше спокойно да почака до 1984 година.
— И утре е ден.
Сега нещото, което наистина не търпеше отлагане, бе да набере онзи телефонен номер, записан върху една кибритена кутия. Госпожа Валдес си е вкъщи, кой я търси? От Гражданската гвардия, отвърна Карвальо, и взе да си представя телефонния разговор с госпожа Валдес, докато гласът на жената не го принуди да дойде на себе си.
— Аз съм частен детектив и бях нает от вашия съпруг, за да ви следя. Току-що се връщам от летището. Съпругът ви ми определи среща там, за да ми плати и да се сбогува.
— Да се сбогува ли? Не е възможно. Имаме гости на вечеря.
— Отменете я. Съпругът ви замина за Малдивските острови с балдъза си.
— С кого?
— Със своята балдъза.
— С моята сестра?
— Боя се, че няма много други варианти, да. Длъжен бях аз да ви го съобщя, защото влиза в цената. Съпругът ви е рядка смесица от садист и мазохист. Като го осведомих какви ги вършите, добави петдесет хиляди песети към хонорара ми, за да ви се обадя аз.
Замълча, но не се разплака.
— За какво сте го осведомили?
— За срещите ви с господин Карлос Пратс Газоли в един почасов пансион на булевард „Оспитал милитар“, по-известен като „Зелената къщичка“.
— И там ли сте ходили?
— На два или три пъти имах късмета да присъствам на влизането ви.
— Това, което правите, е отвратително.
— Виновен е общоприетият морал. А него сте го наложили вие, богаташите. Какво се оплаквате? Променете го и няма да ви трябват частни детективи. Междувременно обаче аз, като професионалист, ще си изпълнявам задълженията. Вашият съпруг ще бъде на Малдивите до Богоявление. После възнамерява да се установи в Доминиканската република. Оставил е на ваше разположение сметката в „Испано Американо“, но е опразнил онези в „Сентрал“ и „Банка Каталана“.
— По-добрите.
— Такъв е животът. Първо изчезва страстта, после любовта, изпаряват се даже привързаността и ищахът да виждаш другия. Накрая се оттичат и текущите сметки.
— И защо всичко това не ми го каза той, лично или писмено?
— В писмен вид щеше да бъде улика пред закона, а лично — напразно хабене. За малкото време, в което си контактувахме със съпруга ви, видях, че мрази преките сблъсъци.
— Да не съм ви чула повече противния глас.