Читать «Александрийска роза» онлайн - страница 2

— Шведска маса, оркестър, танци. Питиетата — отделно — информира го мулатка с кървавочервена уста, без да вдигне очи от сметачната си машинка.

— Сам ли сте?

— Сам.

Наложи се да й продиктува името и фамилията си буква по буква.

— Джино Лароза?

— Хинес Лариос.

— Хи… нес… Ла… риос.

— Стая триста и дванайсет.

— Тържеството се плаща в брой. Не мога да ви го сложа на сметката.

И по лицето на мулатката разцъфтя задоволството от изпитания принцип: парите на ръка. Таксиджията наблюдаваше преговорите им отдалеч, с усмивка, която изразяваше нещо средно между частно мнение за жаждата за разтуха на чужденеца и общ привет към ежедневния клиент.

— Не добре. Не добре — осведоми го индиецът, като вдигна ръце към небето и после ги скръсти на шкембето си. — Маракас бей?

— Няма ли друг плаж на този остров?

— В залива Чагаруамас също облаци, а от другата страна на остров духа вятър и вали. Мансаниля много хубаво, но вятър и дъжд.

Таксиджията поклати укорително глава, раздразнен от необходимостта да повтаря едно и също всеки ден. С физиономията на японски учен от филм, който съобщава на главния герой, че гигантският диплодок може да бъде унищожен само с атомен взрив. Хинес се обърна към рецепцията на хотела, където мулатката, в полумрака на смръщената природа, който мижавото сутрешно електрическо осветление едвам разсейваше, тъкмо целуваше опакото на дланта си с отработен жест, за да си разпредели червилото равномерно по устните. Да се върне в стаята, да претърпи крушението на сивата си самота в очакване на чудо от слънцето, да се лута из вече болезнено познатия град без друга цел, освен зяпането на резултатите от кръстоската на негърка с индиец, индийка с холандец, холандец с негърка, испанец с индийка, мулатка с индиец, холандка с мулат, всички расови комбинации, които според туристическите диплянки превръщаха Тринидад в представително изложение на смесената кръв, не по-малко бляскаво от плажа Копакабана.

— В Маракас бей дали ще има слънце?

— Ако някъде огрее, със сигурност ще е в Маракас бей.

— Значи Маракас бей.

И се хвърли в таксито, решен да се излегне на задната седалка и да не поглежда повече този обречен на вечен сумрак град.

— Сега минаваме по булевард „Маравал“.

— Не думай.

— Не искате ли пак да видите Седемте палата?

Не дочака отговор.

— Наричат ги Великолепната седморка, построени са в началото на века от седемте най-заможни семейства в града.

Таксиджията продължи с колкото прехласнатите си, толкова и рутинни обяснения.

— Има ли на земята друго място, тъй красиво като Тринидад?

Въпросът принуди Хинес да се надигне и в очите му от другата страна на стъклото нахлу отминаващият пейзаж на Савана.