Читать «Проектът» онлайн - страница 161

— Което означава — заключи Тенисън, — че трябва да задържите Изследователите, за да могат те да продължават работата си. Утре някой от тях може би ще открие едно от онези късчета знание, които са ви необходими, ала може да изтекат сто или хиляда години, преди това да стане. Но ако Изследователите не продължат да пътуват из Вселената, късчето знание никога няма да бъде намерено.

— Зная — отговори папата. — Зная. И все пак има такива, които заявяват с всезнаещи самодоволни усмивки върху металните си лица, че аз не живея в реалния свят, че в изолацията си, затворен в каменните недра на планината, вече съм загубил връзката си с реалността. Не мисля, че това е истина, но не мога да ги накарам да разберат. Смятам, че онзи реален свят, за който говорят, е провинциален свят, ограничен само с областите, които те познават, и особените условия, които съществуват там. Онова, което е реалност в Света на Нищото и във Ватикана, не е реалност на планета от другия край на Галактиката, или дори на планета, разположена в съседство до нас. Ограничените ни сетива, които стесняват разбирането ни и го правят също така ограничено, ни откъсват от реалността във Вселената. Мисля, че по-скоро аз съществувам в много по-реален свят от техния, а не те. Вече ги надраснах — продължаваше да говори папата, — ето какво стана. По-голям съм от тях, а те искаха тъкмо това. Когато ме създаваха, желаеха да постигнат непогрешимостта на земния папа. Но аз ги надраснах и ги разочаровах. Непогрешимост в рамките на една-единствена планета и непогрешимост в цялата Галактика са две различни неща.

47.

— За какво беше всичко това? — попита Джил.

— Ватикана се разцепва — отвърна Тенисън. — И папата го знае.

— Ние въобще не му помогнахме. Той е разочарован от нас. Роботите все още поддържат инфантилната си представа, че хората са истински магьосници — трябва само да протегнат ръка и да измъкнат готовия отговор и когато роботите закъсат, да ги измъкнат от бедата. Позната история за бащата — татко може всичко, той ще оправи работата… С папата е същото. Той може би е знаел, че не сме в състояние да направим нищо за него, но все още е продължавал да поддържа у себе си мита за бащата. И сега се е разочаровал от нас.

Тенисън стана, сложи няколко цепеници в огъня и отново седна до Джил.