Читать «Чуждо тяло» онлайн - страница 5

* * *

По същото време в един квартал на Ню Делхи

На оживена търговска улица, вклинена между типични триетажни подсилени с бетон търговски сгради, чиито фасади бяха почти напълно покрити с надписи на хинди и на английски, се издигаше открояващата се модерна пететажна сграда на болница „Кралица Виктория“. В рязък контраст с околните постройки, тя бе построена от огледално кехлибарено стъкло и зелен мрамор. Наречена на обичаната британска кралица от 18-ти век, за да се нрави на съвременните медицински туристи, а също и на рязко нарастващата индийска горна средна класа, болницата беше като маяк на модерността, пронизващ центъра на индийското безвремие. Също в контраст с пълноводието от малки фирмички, повечето от които бяха още отворени, оживени, и хвърляха остра синьо-бяла флуоресцентна светлина върху улицата, болницата изглеждаше приспана за нощта с малкото светнати вътре лампи, пронизващи затъмнените стъкла.

Като се изключат двамата високи, облечени в традиционни костюми портиери сикхи, стоящи от двете страни на входа, нищо не подсказваше, че болницата работи. Вътре денят несъмнено бе приключил. Като трета по големина болница без звено за неотложна помощ, в „Кралица Виктория“ се извършваха само планови операции. Мръсните чинии от вечерята вече бяха събрани, измити и сложени в съответните шкафове, и повечето посетители си бяха тръгнали. Медицинските сестри, раздали вечерните лекарства, се занимаваха със сваляне и поставяне на нови превръзки, или седяха, осветени от ярките конусни лампи, в сестринския пункт, довършвайки вкарването на данни в електронните картони на пациентите.

След един трескав ден с трийсет и седем важни операции, беше отморяващо и спокойно време за всички, включително и за сто и седемнайсетте пациенти: за всички наистина, с изключение на Вийна Чандра. По времето, когато баща й излизаше от смрадливото гнусно сметище, Вийна стоеше в полуосветената стая за анестезии в празното операционно отделение, където единствената светлина се процеждаше от мъждивия коридор. Тя се опитваше с треперещи пръсти да пъхне иглата на десеткубиковата спринцовка в гумения връх на шишенце със суксаметониум, лекарство с мигновен парализиращ ефект, свързано с курарето. Обикновено се справяше с лекота с подобни дейности. Вийна беше медицинска сестра; беше се дипломирала в известния „Обединен индийски институт за здравни науки“ почти преди три месеца. След завършването си бе назначена от една американска фирма, „Международни медицински сестри“, която на свой ред я бе прехвърлила в болница „Кралица Виктория“, след като й осигури кратка специализация.