Читать «Чуждо тяло» онлайн - страница 4

Сахин, който държеше един бокс в дясната си ръка, се приближи, и преди Басант да успее да реагира, го удари силно в лицето. Той залитна назад, изгуби равновесие и падна в смърдящия боклук. С пищящи уши и рукнала от носа кръв, Басант се претърколи по корем и се опита да се изправи, но ръцете му потънаха в размекнатите боклуци. В същото време усети, че в лявата му ръка се е забило парче стъкло. Хванаха го за глезена и го измъкнаха върху твърдата пътна настилка. Моментално някой го изрита в корема и му изкара въздуха.

Той успя да си поеме дъх чак след няколко минути. Когато най-после се съвзе, Сахин се пресегна надолу, хвана предницата на куртата му и го издърпа да седне. Басант вдигна ръце нагоре в опит да предпази лицето си от следващ удар, но такъв не последва. Тогава предпазливо отвори очи и погледна към жестокото лице на нападателя си.

— А сега, след като привлякох вниманието ти, искам да ме слушаш внимателно — изръмжа Сахин. — Ще ти кажа няколко неща. Знаем що за боклук си. Знаем какво си причинявал на най-голямата си дъщеря, Вийна, откак е навършила шест години. Знаем, че я принуждаваш да мълчи, като заплашваш, че ако се разприказва, ще постъпиш по същия начин с останалите четири момичета. Освен това сме наясно какво причиняваш на майка им.

— Никога не съм… — започна Басант, но бе прекъснат от злобен удар по лицето.

— Дори не се опитвай да отричаш, мръсник такъв, иначе направо ще те смеля и ще те оставя тук да те изядат плъховете и дивите кучета.

Сахин погледна към треперещия Басант, преди да продължи.

— Това не е някакъв опит за сплашване. И ние, и ти знаем много добре, че това, което говоря, е истина, мазен мръсник такъв! Ето какво ще ти кажа: това е предупреждение! Само да докоснеш някоя от дъщерите си или пък жена си в яда си, ще те убием. Съвсем просто е. Наели са ни да го направим и да знаеш, че няма да ми мигне окото да го изпълня. Чакам само да ми дадеш повода. Това е посланието. Някакви въпроси? Искам да съм напълно сигурен, че си ме разбрал.

Басант кимна. Проблясък на надежда прекоси ужасеното му съзнание. Настоящият кошмар беше само предупреждение.

Сахин неочаквано го удари още веднъж, събаряйки го по гръб, от което ушите му писнаха и носът му за пореден път се разкървави.

Без да каже друго, Сахин взе бокса си, погледна за миг надолу към Басант, махна на придружителите си да го последват и се върна в черния мерцедес.

Осъзнал, че са го оставили на мира, Басант седна с чувство на върховно облекчение, след което се опита да се изправи. Миг по-късно хлътна отново в рехавия боклук, но все пак успя да излезе на пътя, когато големият седан се насочи към него, пропускайки го на сантиметри. Басант гледа след колата, докато червените стопове се изгубиха в пушека и омарата. Едва тогава си даде сметка за мрака и зловонието, които го заобикаляха и за факта, че носът и ръката му кървят, че около него се е събрала малка групичка безпризорни хлапаци и че плъховете се приближават. Обхванат от нов страх и погнуса, той се опита отново да се изправи, измъквайки се от меката хлъзгава маса отпадъци и накрая успя да се задържи прав, като правеше гримаси от болка. Въпреки че трудно се виждаше заради безлунната нощ, той закуцука напред с разперени ръце като слепец. Наложи му се да върви дълго, преди да достигне улица с движение. Не беше приятно и определено бе плашещо, но нали все пак бе жив.