Читать «Чуждо тяло» онлайн - страница 3

Без повече приказки Сахин и шофьорът се качиха отпред. Колата излезе на улицата и се вля в трафика.

— Към бунището ли? — попита шофьорът.

— Към бунището, Суреш — кимна Сахин.

В първия момент Басант бе прекалено ужасен, за да каже нещо, но след десетина минути повече се ужасяваше да мълчи. Гласът му потрепери, но после придоби известна увереност.

— Защо е всичко това? — попита той. — Къде ме водите?

— Водим те на бунището. — Сахин се обърна назад. — Мястото, на което смятаме, че принадлежиш.

— Не разбирам — избъбри Басант. — Ами че аз не ви познавам бе, хора!

— Това ще се промени, като започнем от тази вечер.

Басант усети прилив на надежда. Не че беше щастлив от перспективата, но Сахин намекваше за дългосрочни отношения, което означаваше, че не се канят да го застрелят. Като мениджър по продажба на лекарства му мина през ума, че тези хора може би се интересуват от някаква дрога. Проблемът беше, че Басант имаше достъп само до лекарства, които фирмата на тъста му правеше — това бяха предимно антибиотици, а тормоз като сегашния заради едни антибиотици изглеждаше прекален.

— Има ли нещо, с което да ви помогна? — попита той с надежда.

— О, да! Със сигурност! — отвърна Сахин, без да уточнява.

Известно време пътуваха в мълчание. Най-накрая Басант отново не издържа:

— Само ми кажете, ще се радвам да помогна с каквото мога.

Сахин се обърна назад и го погледна за миг, но не заговори. Породилата се лека надежда у Басант бързо се изпари. Треперенето му се завърна отмъстително. Интуицията му подсказваше, че тази работа няма да свърши добре. Когато шофьорът натисна спирачка, за да даде път на една биволска каруца, Басант си помисли за миг дали да не отвори вратата, да скочи и да избяга в прашната тъмнина. Един поглед към скута на Субрата, където си почиваше пистолетът му, предизвика мигновен отговор.

— Дори не си го и помисляй — каза Субрата, сякаш прочел мислите му.

След петнайсет минути напуснаха главния път и се насочиха към сметището. През прозорците можеха да се видят малките огньове, чиито пламъчета облизваха купищата боклуци, изпращайки спирали от дим към небето. Мърляви деца подскачаха по остатъците в търсене на храна или нещо със съмнителна стойност. Плъхове с размерите на зайци застиваха за миг, хванати в светлината на фаровете, докато притичваха през шосето.

Като се плъзна между няколко големи купчини с боклук с височина на цял етаж, шофьорът направи обратен завой и обърна колата с лице към пътя, от който бяха дошли. Остави двигателя да работи. Тримата главорези излязоха. Шофьорът отвори вратата за Басант. Когато той не реагира, шофьорът се пресегна, хвана куртата му и го измъкна навън. Басант усети, че се задушава от дима и вонята. Като не му позволи да се освободи, шофьорът продължи да го дърпа към светлината на фаровете, където го пусна рязко. Басант направи всичко възможно, за да остане на крака.