Читать «Да разбиеш мълчанието» онлайн - страница 7

Той ѝ подаде непромокаемото яке.

— Контрастът доста ми харесва — каза той. Тя не виждаше лицето му, но по гласа му личеше, че се усмихва. — Благодаря, че дойде, Карол. Надявам се да не е било прекалено тежко изпитание за теб. Следващия път ти обещавам по-непринудена вечер. Може би някоя спокойна вечеря в кухнята?

— Учудва ме упорството ти — тя се обърна с лице към него и сивите ѝ очи срещнаха неговите. — На твое място бих се отказала отдавна.

— Упорството е тайната на моя успех. Никога не съм бил най-умният или най-добрият сред хората около мен, но се научих, че ако не се отказвам от нещата, крайният резултат в повечето случаи е приемлив. Така успях да убедя Даяна да се омъжи за мен — той отвори вратата и нахлулият студен въздух ги накара да потръпнат. — И като си говорим за упорство, наистина ли си твърдо решена да шофираш? Няма никакъв проблем да помоля Джаки да те закара.

— Добре съм, Джордж. Наистина — тя стъпи на заскрежения чакъл, който захрущя под стъпките ѝ, а когато непривично високите токове я накараха да залитне на няколко ярда от колата, беше благодарна за близостта на ръката му. — Божичко, толкова отдавна не съм носила такива токове — каза тя с изкуствен смях.

— Една от многото причини да бъда доволен, че съм мъж — Джордж направи крачка назад, когато тя отвори вратата на лендроувъра и се качи със замах на високата седалка. — Внимавай. Може би ще се видим утре на хълма?

— Сигурно. Благодаря ти отново за чудесната вечеря — тя затвори рязко тежката врата и форсира шумния дизелов двигател. Предното стъкло беше леко замъглено от скреж, но чистачките се справиха с това с две движения. Карол включи парното на максимум, за да не се замъглява стъклото, включи на скорост и потегли надолу по входната алея. Това, че Джордж спомена покойната си жена — убита в катастрофа от пиян шофьор — прозвуча като укор към решението ѝ да седне зад волана, след като беше изпила няколко чаши вино. Но тя се чувстваше отлично, владееше изцяло реакциите и рефлексите си. Освен това пътят беше по-малко от три мили. А тя отчаяно много искаше да се измъкне.

Господи, каква вечер! Ако на вечерята не бяха присъствали такъв куп идиоти, тя щеше да се срамува, че се е проявила като толкова неучтива гостенка. Дори сега беше потисната, защото се бе отплатила толкова зле за великодушието на Джордж. Беше загубила умението да общува с хората. Преди време беше достатъчно близка с един мъж, за да го дразни за неговата непохватност в социалните контакти. Сега се бе превърнала в негово копие.

Тя излезе от алеята, завивайки по тесния път, който се простираше между имението на Джордж Никълъс и някогашната стопанска постройка, която през последните месеци тя бе оголила почти до основи, за да я преустрои съгласно собственото си виждане. Беше я очистила от всичко, което би могло да събужда спомени, но миналото на къщата я преследваше въпреки това.