Читать «Да разбиеш мълчанието» онлайн - страница 21

— Карол — каза той и я поздрави с кимване.

— Главен инспектор Франклин. Благодаря, че дойде.

Той се облегна на вратата.

— Така или иначе бях в кабинета си. Този път оплеска сериозно работата, а?

— Така изглежда.

— Нищо не мога да направя за теб, нали ти е ясно? Дори да беше все още главен инспектор, нямаше да мога да залича това. Дори да исках. Съгласи се, твоят екип и моите хора никога не са били свързани от топли чувства.

Сърцето ѝ се сви, макар да не беше очаквала нещо по-различно.

— Винаги съм мислила, че между нас съществува взаимно уважение. Не можеш да ме виниш, че направих опит.

— О, мисля, че мога. Би трябвало да си по-съобразителна и да не се опитваш да ползваш връзки. Това, че от ареста ми се обаждат за някакви лица, които са прибрали, ме поставя в неудобно положение.

Карол вирна брадичка.

— Бих казала, че е необходимо нещо много по-сериозно, за да накара ченге с твоята звездна репутация да изглежда съмнително.

— Точно ти би трябвало да знаеш по-добре от всички какво е положението напоследък. Като една безкрайна „Нощ на дългите ножове“ — той се оттласна от вратата. — Съжалявам, но нищо не може да се направи. Няма да ти е лесно да живееш в онази пустош без кола. Предполагам, че ще можеш да си вземеш АТВ и да кръстосваш наоколо — отправи ѝ иронична усмивка и отвори вратата. — Момчетата, които те доведоха, ще дойдат след минута за втория тест. Сержантът от ареста ще те освободи под гаранция и тогава ще можеш да се обадиш по телефона — той се покашля. — Но всичко това ти е известно. Дано имаш късмет, Карол.

И той си тръгна, оставяйки я да се взира в безличната врата — като че ли само в продължение на няколко мига, преди тя да се отвори отново и пред нея да застане сержантът от ареста.

— Хайде да ви видим — каза той. — Време е отново да духате.

6.

Брандън не можеше да не се наслаждава на гледката, която представляваше Джеймс Блейк, опитващ се да си възвърне самообладанието. Самовлюбеният глупак беше решил, че го готвят за работа, която беше смехотворно далеч от възможностите му. Блейк никога не беше ръководил разследване на убийство, да не говорим пък за отдел за тежки престъпления. Способността на хората да се самозаблуждават никога не бе преставала да забавлява Брандън.

— Интересно — успя да произнесе Блейк след една проточила се пауза. Той вдигна чашата с портвайн и отпи бавно. — Но, разбира се, тя вече не е служител на полицията.

Карвър махна лениво с ръка, като че ли ставаше дума за незначителна подробност.

— Достатъчно лесно ще я убедим да кандидатства за тази работа. Казват ми, че постоянно се случва напуснали служители да се връщат в полицията. В други подразделения, с други чинове. Подробностите не ме интересуват. Това, което искам да знам, е дали тази Карол Джордан е жената, която ни трябва за тази работа.