Читать «Да разбиеш мълчанието» онлайн - страница 197

— Ако не успеем, ще трябва да организираш официално обсъждане.

Карол се засмя.

— Защо, да не би да ти липсват белите дъски?

— Въпросът не е в белите дъски — ще ти трябват достатъчно хора, които да поемат рутинните задължения, произтичащи от работата на отдела. Знаеш отлично, че ако разполагаше с пълна стая детективи, които да загреят телефоните, щяхме да сме напреднали повече.

Тя издаде брадичка в познатия упорит жест.

— Всъщност не знам нищо подобно. Това не е конвенционално разследване. Толкова малко са нещата, за които можем да се захванем. Няма съдебномедицински анализи, няма никакви неизяснени улики за проследяване…

— Ако екипът ти беше по-голям, можеше да осигуриш детайлно оглеждане на местопрестъпленията. Хората ти можеха да проверяват безброй записи от камери за наблюдение, да разговарят с възможни свидетели, да се заровят по-надълбоко в живота на жертвите и да проследят в подробности движенията им в деня на тяхната смърт — той стана и отново се зае да разбърква чилито. — Нямаше да ни се налага да разчитаме на уменията на Стейси да нарушава закона.

— Но аз не разполагам с толкова хора, и честно казано, Тони, не бих имала и оправдание да ги ангажирам. Доказателствата ни все още са крайно оскъдни.

Той отвори фурната и измъкна купчината тортили, които топлеше. Постави ги в панерче и ги сложи на масата до бурканче със заквасена сметана и пликче настъргано сирене „чедър“.

— Знам. Вярвай ми, има моменти, когато ми се иска да си би държал устата затворена.

— Сам не си вярваш. Никога не би обърнал гръб на жертва. Той сипа чилито в купи.

— Знам. Но това, което правим в момента, е да се хващаме за сламки. Съставям профил, без да разполагам с нищо сериозно.

— Като изключим дългогодишния ти опит и изключителната ти способност да проявяваш емпатия — каза Карол тихо, поемайки купата. Загреба малко от храната и заразмахва вилицата, за да я охлади. Опита я. — Ммм, това несъмнено е един от по-добрите ти опити — сложи си сирене и сметана и ги разбърка. — Благодаря, че ме храниш.

— По-приятно е, отколкото да се храня сам — той сипа чили върху тортилата и отхапа една хапка. — Карол, в случая се налага да си пазим гърбовете. Онази статия през уикенда доказва онова, което и без това ни беше ясно: имаме врагове, които само чакат — не, направо копнеят — да ни провалят. Нали не искаме да ши поднесем на тепсия възможността да направят именно това — да ни посочат с пръст и да кажат: „Ето, нали ви казвахме, това е сборище от опасни и непокорни хора.“ Какво да правим?

— Ще се постараем да направим най-доброто в тази ситуация. Ще отидем утре да видим какви кокали са изровили кучетата. А после, Тони, ще заловим един убиец.

Никога не беше преставал да се възхищава на стремежа ѝ към справедливост. Колкото и мрачни да бяха времената, той я тласкаше напред. Спомни си как един шотландец, негов приятел, описваше собствения си народ като „хора, които вместо да бягат от пушките, тичат право към тях.“ Ако това беше така, кръвта, която течеше в жилите на Карол, трябваше да е с десен на шотландско каре. Но той се надяваше тя освен това да е и недосегаема за куршумите.