Читать «Да разбиеш мълчанието» онлайн - страница 196

И тогава вече топката щеше да бъде у него.

Това решение я измъчваше. Отчаяно ѝ се искаше той да се върне. Чувстваше физическа болка в гърдите си; като че ли сърцето ѝ беше наранено в буквалния смисъл на думата. А вкопчването в последните останки от достойнство я караше да изпитва чувството, че се задържа със сетни усилия на въже, обтегнато над бездна. Кого се опитваше да заблуди? Ако някой щеше да пълзи на колене, това беше тя. Щеше да се посрами, това беше очевидно.

Единственото, което я задържаше, беше работата. Не беше изпитвала такова вълнение, откакто старият отдел за борба с особено тежки престъпления беше разформирован. Би се отказала от достойнството, от самоуважението, от гордостта си заради Сам. Но не и от работата си.

49.

Тони побутна подозрително чилито в тенджерата с една дървена лъжица. Никога не можеше да си припомни в каква пропорция е слагал подправките последния път. Понякога лютивината беше зашеметяваща, понякога едва се долавяше. Количеството канела беше непредсказуемо, а се случваше и да забрави напълно ригана и кориандъра. Тази практика придаваше съвсем нови измерения на израза „да хапнем каквото дал Господ“. Опита сместа и изохка, защото си беше опарил езика.

— Ох, боли!

Стресната от тона му, Флаш се измъкна изпод масата и наклони глава на една страна, наострила уши. Огледа го, реши, че му няма нищо, и отиде да се облегне отново на краката на господарката си.

— Сега изобщо няма да му усетиш вкуса — въздъхна Карол. — По-добре да беше взел пица.

— Пресилваш, защото се намираш в града, където поръчването на пица е възможно. В моето готвене няма нищо лошо. Е, или поне нищо нетърпимо — Тони остави тенджерата на печката и седна срещу нея. — Ще ти се наложи да си признаеш какво си намислила.

Карол подбели очи.

— Откога си станал застъпник на игра по правилата? Всичко е наред. Радарът не ни е засякъл, всички си мислят, че си се организираме кротко и се подготвяме да започнем работа, когато се появи първият значителен случай.

— И кога ще се случи това? Може да стане утре. Може би нещо се случва дори в настоящия момент. И какво ще правим тогава? Вече сме максимално натоварени, а още не сме гоели нормалния обем случаи — докато говореше, той запретна ръкави. Винаги ставаше така, когато започнеше да готви в лодката. Температурата бързо се качваше над зоната на комфорта.

— Ще се заемем с този проблем, когато ни се наложи — каза тя твърдо. — Достатъчни са няколко пробива на Стейси и може да приключим със сегашната си работа за нула време.