Читать «Да разбиеш мълчанието» онлайн - страница 11

— Който е и най-скъп — отбеляза по-младият служител на министерството, изкривил неприязнено лице.

— Така че аз трябваше да измисля начин да постигна невъзможното — продължи невъзмутимо Брандън. — Тогава си казах: ако подразделенията могат да споделят административните си задължения, защо да не споделят и активни операции? Защо да не се създаде един екип за особено тежки престъпления, който да функционира като летяща бригада? Нещо като „ловци на духове“ в областта на тежките престъпления, така да се каже. Един екип, който не е част от нито едно конкретно подразделение и отива там, където е необходимо, когато е необходимо.

В настъпилото след думите на Брандън мълчание Блейк осъзна, че седи с отворена уста. Всички бяха вперили погледи в него и очакваха отговора му. Мозъкът му работеше трескаво, обмисляйки изводите от чутото. Щяха да му възложат да управлява продукта на това радикално предложение. Звучеше налудничаво. Звучеше като нещо, до което човек не би искал и да припари. Но от друга страна, ако започнеше да функционира както трябва… Единствено небето щеше да е граница в издигането на човека, променил облика на британската полиция и направил нужното, за да се случи подобно нещо. Той затърси някакъв разумен отговор.

— Ами ако в рамките на няколко дни има повече от едно заплетено убийство?

Опита се да се убеди, че въпросът не е глупав.

— Няма такива случаи — по-младият служител от министерството измъкна смартфона си и затърси нещо в него, после обърна екрана така, че Блейк да го види, макар че жестът нямаше особен смисъл. — Анализирахме данните от последните пет години. Има само един случай на много близка последователност, която би могла да ни създаде проблеми.

— А Джон проучи внимателно това съвпадение на събития — намеси се заместник-министърът.

— Точно така. И не открих непреодолими проблеми — каза Брандън. — В дигиталния свят вече съществуват начини за прехвърляне на работна сила, които бяха просто немислими дори само преди две години.

— Така че — продължи Карвър, — ще дадем ход на пилотния проект.

Той отново атакува сирената, отрязвайки си този път солидно парче „Осау-Ирати“, а после набоде две фурми с върха на ножа за сирене.

Блейк почувства как топла вълна на задоволство се надига в тялото му. Това беше удар по всеки, казвал някога, че той не е способен на нетрадиционно мислене.

— Това ми звучи като страхотно предизвикателство — каза той, демонстрирайки прямота.

Усмивката на Карвър беше хладна като острието на ножа, който той държеше.

— Така е. Затова е толкова важно начело на този екип да застане подходящият човек. Затова и те поканихме тук тази вечер, за да ни помогнеш да вземем правилното решение.

Блейк беше толкова погълнат от възторга си пред начина, по който според него се развиваше вечерта, че не отбеляза нюансите в казаното от заместник-министъра.