Читать «Да разбиеш мълчанието» онлайн - страница 10

Вал Макдърмид

— Говорим за убийства — каза Брандън с провлечения си северняшки акцент. — Независимо от онова, което виждаме в полицейските сериали по телевизията, извън големите градове няма кой знае колко убийства, и те повечето са битови. Решаването на подобни случаи не би затруднило някоя маникюристка, да не говорим пък за професионални детективи. Но от време на време се натъкваме на случаи, в които не може да се говори за банално, обичайно убийство. Откриват торс, част от разчленено тяло, в някоя гора. Намират отвлечено дете, удушено в някой пустеещ парцел. Или някое момиче не се прибира у дома, след като е казала, че отива в клуб, а на другия ден човек, разхождащ кучето си, намира обезобразения ѝ труп край близкия канал. Трудни, сложни случаи. И тъй като те съществуват; а наша работа е да открием престъпниците, всяко полицейско разделение подбира най-добрите си детективи и ги включва в екип за разследване на особено тежки престъпления. Така ли е?

— Разбира се. Необходими са специализирани служители, обучени да се справят с тези сложни случаи. Но ние същевременно сме задължени и да използваме възможно най-ефективно персонала. Не можем просто да оставим тези хора да си седят и да чакат следващото убийство — заяви Блейк, опитвайки се да не говори така, сякаш се оправдава. — Освен това една реорганизация като тази в Брадфийлд означава, че ако имаме нужда, сме в състояние да свикаме специализиран екип за нуждите на някой конкретен случай.

Брандън му отправи уморена усмивка.

— Никой не те критикува за разпускането на Отдела за борба с особено тежки престъпления, Джеймс. Може да не сме съгласни с решението, но разбираме мотивите ти.

Заместник-министърът отметна един сребрист кичур, паднал на челото му, и каза:

— Всъщност, Джеймс, именно твоето радикално решение да разпилееш специалистите си по всички служби на подразделението ни накара да преосмислим цялостно политиката си в тази област. Ако едно подразделение като Брадфийлдската полиция преценява, че може да се справи без специален отдел за тежки престъпления, каква ще е логиката на други подобни подразделения? — той махна с месестата си ръка към Джон Брандън. — Затова помолих Джон да поразсъждава малко по-нестандартно. Кажи на Джеймс какво си измислил.

Брандън започна да троши една овесена бисквита с ръка.

— Отрицателната страна на свикването на импровизиран екип за тежки престъпления е в това, че той може да попречи на разследването, което вече е в ход и е водено от добре запознати със случая криминалисти. Да не говорим пък, че нямаме представа каква ще е вътрешната динамика на тази група, събирана оттук-оттам. Защото точно това би представлявал един подобен екип — сбирщина оттук-оттам. Това не може да бъде екип. Това не е сплотената група, която се създава, след като хората работят заедно известно време. Когато вече са прочистили от редиците си излишния, който кръшка от работа, копелето, което ги поставя в неудобни ситуации и сексиста, който дразни жените в екипа. Това вече е екип, това е полицейска работа в най-ефективния ѝ вид.