Читать «Лабиринтът» онлайн - страница 297

— Прав ли съм? — пророни той, внезапно обзет от съмнения. — Граалът няма да дойде при нея?

Макар Одрик да гледаше нея, Алис усети, че той задава въпроса си на някой друг. На някого, с когото вече е изживявал заедно всичко това.

Но въпреки това тя установи, че знае отговора. Беше сигурна. Усмихна се, за да му вдъхне увереността, от която той се нуждаеше.

— Няма да дойде — пророни едва чуто Алис.

— Какво чакате? — подвикна Мари-Сесил.

Одрик пристъпи напред.

— Трябва да вземете един по един папирусите — обясни той — и да ги сложите пред пламъка.

— Направете го вие.

Алис загледа как старецът вдига трите полупрозрачни листа и ги реди в ръцете си, сетне пъха внимателно между тях папирусите. Пламъкът в нишата трепна, сякаш щеше да угасне. В пещерата настана сумрак.

После, когато очите й свикнаха, Алис видя, че са останали само няколко йероглифа, осветени от редуваща се светлина и сянка, следващи очертанията на лабиринта. Всички излишни думи бяха затулени. „Ди анх джет…“, прокънтя ясно в съзнанието й.

— Ди анх джет… — изрече тя на глас, после довърши изречението, като си преведе наум древните слова. — В началото на всички времена, в земите на Египет повелителят на тайните е дал думи и писмена. Дал е живот.

Мари-Сесил се извърна към Алис.

— Прочели сте думите — сопна се тя, като отиде с широка крачка при нея и я сграбчи за ръката. — Откъде знаете какво означават?

— Не, не знам.

Алис се опита да се откопчи, но Мари-Сесил я дръпна напред, към върха на ножа, толкова близо, че тя видя кафявите петна на износеното острие. Затвори очи и повтори:

— Ди анх джет…

Всичко сякаш се случи наведнъж.

Одрик се спусна към Мари-Сесил.

— Maman!

Уил се възползва от мига и изрита Франсоа-Батист. Изненадан, младежът се свлече, като стреля с пистолета в тавана на пещерата. Изстрелът прокънтя оглушително в тясното пространство. Куршумът се удари в твърдата планинска скала и рикошира.

Мари-Сесил вдигна ръка към слепоочието си. Пръстите й се обагриха с кръв. Жената се олюля и падна.

— Maman!

Франсоа-Батист вече бе скочил на крака и тичаше. Пистолетът се плъзна и отхвърча към жертвеника.

Одрик грабна ножа на Мари-Сесил и разряза с изненадваща сила вървите, с които беше завързан Уил, после сложи ножа в ръката му.

— Развържете Алис.

Без да му обръща внимание, Уил се втурна през пещерата към Франсоа-Батист, който беше коленичил и държеше в ръце майка си.

— Не, мамо. Не си отивай. Чуй ме, мамо, събуди се.

Уил хвана младежа за горния край на сакото, което му беше прекалено голямо, и удари главата му в твърдия каменен под. После отиде при Алис и се зае да размотава въжето.

— Мъртва ли е?

— Не знам.

— Ами…

Той я целуна бързо по устните, сетне освободи ръцете й от въжето.

— Франсоа-Батист ще бъде още известно време в безсъзнание, да се махаме оттук!

— Помогни на Шийла, Уил — каза тя трескаво. — Аз ще отида при Одрик.

Уил вдигна на ръце разраненото тяло на Шийла и тръгна към прохода. Алис изтича при Одрик.

— Книгите — подвикна тя припряно. — Трябва да ги изнесем, докато онези двамата не са дошли на себе си.

Той стоеше и гледаше безжизнените тела на Мари-Сесил и сина й.