Читать «Лабиринтът» онлайн - страница 296

Жената свали от палеца на ръката си пръстена и размествайки застиналия въздух, се извърна към каменния лабиринт. Светилникът отзад примигваше и хвърляше сенки, които подскачаха по стените. В сумрака, обгърнал изсечената скала, Алис видя две изображения, които не бе забелязала досега.

Вътре в очертанията на лабиринта ясно личаха сянката на изображението на анх и на чаша.

Алис чу рязко щракване, сякаш някой бе пъхнал ключ в ключалка. За миг като че ли не се случи нищо. Сетне някъде дълбоко в стената екна шум, все едно нещо се размества, стържене на камък о камък.

Мари-Сесил отстъпи назад. Алис забеляза, че в средата на лабиринта е зейнал малък отвор с размерите приблизително на книга.

В съзнанието й изникнаха думи и изречения, обясненията на Одрик, примесени с онова, което тя беше научила сама. В средата на лабиринта е просветлението, в средата е заложено прозрението. Алис се сети за поклонниците християни, които в катедралата в Шартр изминават Chemin de Jérusalem и в търсене на просветление кръжат ли, кръжат по стесняващите се спирали на лабиринта.

Тук, в лабиринта на Граала, светлината — в буквалния смисъл на думата — беше в сърцевината на всички неща.

Алис загледа как Мари-Сесил вдига светилника от жертвеника и го слага горе в нишата. Той се вмести съвсем точно. Пещерата бе окъпана в светлина.

Мари-Сесил взе от една от книгите върху жертвеника папирус, който пъхна в процепа в предната част на нишата. В пещерата стана по-тъмно.

Мари-Сесил се обърна рязко и се втренчи в Одрик, а думите й развалиха магията.

— Казахте, че ще видя нещо — изкрещя тя.

Той вдигна кехлибарени очи. Алис започна да му внушава наум да мълчи, макар и да знаеше, че старецът няма да го направи. По причини, които младата жена не проумяваше, Одрик бе решен да остави церемонията да следва своя ход.

— Истинското заклинание се разкрива само когато трите папируса се сложат един върху друг. Едва тогава, в играта на светлина и сянка, ще се разкрият думите, които трябва да се изрекат, а не думите, които трябва да се премълчат.

Алис трепереше. Разбра, че студът е вътре в нея, сякаш телесната й топлина изтичаше като кръв, но тя не можеше да се овладее. Мари-Сесил обърна между пръстите си трите пергамента.

— Как да ги сложа?

— Развържете ме — каза тихо и спокойно Одрик. — Развържете ме, после застанете в средата на пещерата. Ще ви покажа как.

Тя се подвоуми, сетне кимна на Франсоа-Батист.

— Maman, je ne pense…

— Прави каквото ти казват — тросна се тя.

Младежът разряза мълком въжето, с което Одрик беше завързан. После отстъпи.

Мари-Сесил се пресегна назад и вдигна ножа.

— Ако направите нещо, ще я убия — заяви тя, сочейки към Алис, докато Одрик прекосяваше бавно пещерата. — Разбрахте ли? — После замахна към сина си, който стоеше до Уил. — Или ще го направи той.

— Разбрах.

Стрелна с поглед Шийла, която лежеше, без да се помръдва, сетне прошепна на Алис: