Читать «Лабиринтът» онлайн - страница 290
Кейт Мос
Най-неочаквано в съзнанието му нахлуха спомени за Алаис… и за Бертранд. Тяхната дързост, нежеланието да се подчиняват на заповеди, безразсъдната им смелост.
Дали Алис беше от същото тесто?
— Всичко е готово — рече Мари-Сесил. — „Книга Отвари“ и „Книга Числа“ са тук. И така, ако просто ми дадете пръстена и ми кажете къде е скрита „Книга Слова“…
Одрик си наложи да насочи вниманието си към нея.
— Защо сте толкова сигурна, че книгата е още в пещерата?
Тя се усмихна.
— Защото вие, Бейар, сте тук. Защо иначе ще идвате? Искате, преди да умрете, да видите поне веднъж церемонията. Ще сложите мантията — изкрещя тя, внезапно изгубила търпение.
Замахна с пистолета към парчето бял плат, оставено в горния край на стълбите. Старецът поклати глава и забеляза, че за стотна от секундата по лицето й се изписа съмнение.
— После ще ми донесете Книгата.
На Бейар му направи впечатление, че в по-ниската част на пещерата в земята са забити три метални халки. И си спомни, че не друг, а именно Алис е открила скелетите в плиткия гроб.
Усмихна се. Не след дълго щеше да получи отговорите, които търсеше.
— Одрик! — прошепна Алис, докато вървеше слепешката по прохода.
Ставаше все по-стръмно.
Съгледа отпред в пещерата слабо жълто сияние.
— Одрик — извика повторно.
Ускори крачката, последните няколко метра дори се затича, докато не нахлу в пещерата, където спря като попарена.
„Това не може да е истина.“
Одрик стоеше в долния край на стъпалата. Беше облечен в дълга бяла мантия.
„Помня го.“
Тя се отърси от спомена. Ръцете на стареца бяха вързани отпред, той беше прихванат за земята като животно. В дъното на пещерата, озарена от светилника, който трепкаше върху жертвеника, беше застанала Мари-Сесил дьо л’Орадор.
— Това е предостатъчно — заяви тя.
Одрик се обърна, в очите му се четеше съжаление и скръб.
— Ужасно съжалявам — промълви Алис, след като осъзна, че е провалила всичко. — Но трябваше да ви предупредя…
Някой я сграбчи отзад. Тя изпищя и зарита, но онези, които я държаха, бяха двама.
„Така се случи и преди.“
После някой я повика по име. Не Одрик.
Пригади й се и тя се свлече.
— Хванете я, малоумници — изкрещя Мари-Сесил.
81.
Гилем не можеше да настигне Алаис. Тя бе отишла много напред.
Той тръгна плахо в тъмния проход. Отстрани в пукнатите ребра го прониза болка, от която остана без дъх. Но продължи, тласкан от думите на Алаис, които кънтяха в главата му, и от страх, от който в гърлото му беше заседнала буца.
Въздухът като че ли ставаше по-студен, мразовит, сякаш животът в пещерата беше изсмукан. Забеляза, че е застанал на естествена каменна площадка. Две широки ниски стъпала водеха към по-ниско пространство, където пръстта беше равна и гладка. Върху каменния жертвеник гореше calèlh, който излъчваше мъждива светлина.
Двете сестри стояха една срещу друга. Ориан все така държеше ножа допрян до вратлето на Бертранд. Алаис се беше вкаменила.
Гилем се приведе, като се молеше Ориан да не го забележи. Промъкна се покрай стената, за да вижда ясно какво става.
Ориан метна нещо на земята пред Алаис.
