Читать «Борбата» онлайн - страница 95

Отговорът беше прост и ясен. Защото по-късно той нямаше да бъде тук, за да им го каже.

16

Много отдавна, докато бродеше из тъмните улички на Флоренция, гладуващ, изплашен и изтощен, Стефан си бе дал клетва. Всъщност няколко клетви: как да използва Силите, как да се отнася към слабите и заблудени човешки същества, с които се сблъсква.

Сега смяташе да престъпи всички.

Целуна студеното чело на Елена и я положи под клоните на върбата. По-късно, ако можеше, щеше да се върне тук при нея, след като всичко приключи.

Докато размишляваше, Силата се бе надигнала, преминавайки през Бони и Мередит. Последва го, но сетне отново стихна. Сега се бе завърнала и чакаше. Нямаше да й позволи да чака дълго.

Необременен от тежестта на тялото на Елена, той се впусна в хищнически бяг по пустия път. Не го смущаваше нито вледеняващата суграшица, нито студеният вятър. Сетивата му на ловец се справяха отлично с подобни препятствия.

Бе мобилизирал всички свои Сили, за да открие плячката, която искаше. Сега не мислеше за Елена Отлагаше го за по-късно, когато всичко щеше да е свършило.

Тайлър и приятелите му още се намираха в колибата на Куонсет. Добре. Така и не разбраха какво се задава, когато прозорецът се счупи, избухвайки в хиляди парчета стъкло и бурята връхлетя вътре.

Стефан бе готов да убива, когато се добра до врата на Тайлър и заби в него кучешките си зъби. Това бе едно от правилата му — да не убива, но сега искаше да го наруши.

Но един от яките типове от компанията на Тайлър се изпречи пред него, преди да изпие докрай кръвта на жертвата си. Момчето всъщност не се опитваше да защити поваления си водач, а само искаше да избяга. Но за негов лош късмет пътят му за бягство се пресичаше с пътя на Стефан. Стефан го повали на земята и захапа жадно вената му.

Вкусът на горещата течност го върна към живот, стопли го, разля се като огън в жилите му. И го накара да иска още.

Сила. Живот. Те ги притежаваха, а той се нуждаеше от това. Много лесно повали всички благодарение на могъщия прилив на сила, бликнал в него от кръвта, която вече беше изпил. Прехвърляше се от един на друг, пиеше до насита, сетне ги захвърляше настрани като капачки на бирени бутилки по шест в стек. Беше се нахвърлил върху последния от групата на Тайлър, когато забеляза Каролайн, свита в ъгъла.

От устата му още капеше кръв, когато вдигна глава, за да погледне към нея. Зелените й очи, обикновено силно присвити, сега се бяха уголемили неимоверно, показвайки само бялото си като при изпадналите в неописуем ужас коне. Побелелите й устни редяха безмълвни молби за пощада.

Стефан улови зеления колан около кръста й я изправи на крака. Момичето простена, въртейки очи тъй бясно, че малко оставаше да изхвръкнат от орбитите си. Той зарови ръка в кестенявата й коса и дръпна главата й назад, за да открие шията й, там, където жадуваше да впие зъбите си. После отметна глава назад като кобра преди смъртоносното ухапване… Каролайн изпищя и се отпусна примряла.