Читать «Декстър: Острието на ножа» онлайн - страница 134

Лежах в ъгъла до някаква кофа и една метла и го видях да шета из кухнята. Направи си чаша разтворимо кубинско кафе, разбърка в него огромно количество захар. После се върна в центъра на стаята и се вторачи надолу към масата, отпиваше замислено.

— Нахма — молеше се на масата нещото, което доскоро беше сержант Доукс. — Нахана. Нахма. — Разбира се, езикът му беше отрязан — очевидна символика за личността, която Данко смяташе, че го е издала.

— Да, знам — каза Данко. — Но ти още нищичко не си видял. — Почти се усмихваше, макар че лицето му не изглеждаше пригодено да изразява друго, освен замислен интерес. Което все пак беше достатъчно, за да докара Доукс до пристъп на вой и опити да разкъса връзките си. Това не даде добър резултат, нито подейства на доктор Данко, който се отдалечи, като посръбваше кафе и си тананикаше фалшиво Тито Пуенте. Докато Доукс се мяташе, забелязах, че дясното му стъпало е изчезнало, също както езикът и двете му ръце. Чътски беше казал, че кракът му от коляното надолу бил отстранен наведнъж. Този път докторът се беше постарал пациентът на масата да изтрае малко по-дълго. А когато дойдеше моят ред, как щеше да реши какво да отреже и кога?

Парченце по парченце замъгленият ми мозък се проясняваше. Питах се колко време съм бил в безсъзнание. Не ми изглеждаше въпрос, който можех да обсъдя с доктора.

Дозата, беше казал той. В ръцете му имаше спринцовка, когато се събудих. Беше изненадан, че не съм достатъчно изплашен. Разбира се. Каква чудесна идея — да инжектираш пациентите си с някакво психотропно вещество, за да увеличиш чувството им на безпомощен ужас. Щеше ми се да знам как се прави това. Защо ли не бях учил медицина? Но, разбира се, беше малко късно да се тревожа за това. И във всеки случай, изглежда, при Доукс дозата беше определена много точно.

— Добре, Албърт — каза докторът на сержанта с много приятен и дори мил тон, както си посръбваше кафето, — какво ще кажеш?

— Нахана! Нах!

— Мисля, че не си прав — каза докторът. — Макар че ако имаше език, може би щеше и да стане. Добре, във всеки случай — каза той, наведе се над ръба на масата и направи малка отметка на парченце хартия, сякаш задраскваше нещо на кръст. — Думата е доста дълга. Дванадесет букви — продължи той. — И все пак хубавото си има и лоши страни, нали? — Остави молива и взе триона и докато Доукс бясно се мяташе във връзките си, отряза левия му крак точно над глезена. Направи го много бързо и акуратно, после сложи отрязаната част до главата на Доукс, посегна към комплекта си с инструменти и взе нещо, което приличаше на поялник. Притисна го към новата рана и с влажно съскане се вдигна облак пара: Данко обгаряше чукана, за да спре кръвотечението. — Стига де, готово — каза все така мило. Доукс издаде приглушен звук; миризмата на изгоряла плът изпълни стаята. Ако изобщо имаше късмет, сержантът щеше поне за малко да изгуби съзнание.

А аз, за щастие, бях в пълно съзнание през цялото време. Химикалите от острото оръжие на доктора вече се отцеждаха от мозъка ми и в него затрептя нещо като мътна светлина.