Читать «Нощният ловец» онлайн - страница 6

Разбира се, подобно нещо нямаше да му се случи. Неговото въображение не му позволяваше да погледне на себе си като на представител от същия вид. И в известен смисъл имаше право. Никога нямаше да стане на ужаса, в който бе превърнал децата. Аз никога не бих направил това, никога не бих го позволил. Аз не съм като отец Донован, не съм такова чудовище.

Аз съм едно много чисто чудовище.

Чистотата изисква време, разбира се, но си струва. Струва си да направиш Мрачния странник щастлив, тъй че да го накараш да замълчи задълго. Струва си да го направиш чисто и както трябва. Да освободиш света от поредната купчина боклук. Още няколко вързани торби боклук и моето тясно ъгълче от този свят ще е по-чисто, по-щастливо. По-добро.

Разполагах с осем часа. После трябваше да си тръгна. Нуждаех се и от последната минута, за да направя всичко, както подобава.

Фиксирах свещеника за масата с тиксо и разрязах дрехите му. Бързо извърших предварителната работа. Избръснах го, изстъргах го, изрязах всичко, което стърчеше неугледно. В тялото ми затрептя нещо дълго трупано, нещо, което се готвеше да се освободи, и както винаги, се почувствах великолепно. Това нещо щеше да пърха в мен, докато работя, да се надига и да ме носи със себе си, а съвсем накрая, като затихващ поток, щеше да отнесе Нуждата и свещеника.

И тъкмо преди да започна същинската работа, отец Донован отвори очи и ме погледна. Сега в очите му нямаше страх. Случва се понякога. Погледна ме и устата му се раздвижи.

— Какво? — попитах и се наведох по-близо. — Не те разбирам.

Чух го да поема дъх. Дълбоко, умиротворено дихание — и после, преди да притвори очи, пак го каза.

— Моля, няма защо — отвърнах и продължих.

2.

До четири и половина сутринта бях приключил със свещеника. Чувствах се много по-добре. След това винаги се чувствам по-добре. Убийството ме кара да се чувствам по-добре. То разрешава проблемите в мрачната схема на Декстър. То е като сладко освобождение, необходимо отприщване на всички малки хидравлични клапи в мен. Изпитвам наслада от работата си. Съжалявам, ако това ви притеснява. Наистина съжалявам. Нещата обаче стоят така. Разбира се, не с всяко убийство е същото. Убийството трябва да бъде направено по подходящия начин, в подходящото време, с подходящия обект — много е сложно, но е необходимо.

И винаги е пречистващо. Чувствах се уморен, но от напрежението през последната седмица нямаше и следа. Хладният глас на Мрачния странник бе притихнал и отново можех да съм себе си. Особеният, ексцентричен, повърхностен, мъртъв отвътре Декстър. Не Декстър със скалпела, Декстър Отмъстителя. Не и до следващия път.

Върнах всички тела в градината заедно с новия им съсед и почистих, доколкото можах, малката порутена къща. Сложих нещата си в колата на свещеника и се отправих на юг към тесния канал, където бях оставил лодката — петметров „Уейлър“ с плитко газене и мощен мотор. Бутнах колата в канала зад лодката и се качих на борда. Останах загледан във водата, докато колата потъваше. После запалих извънбордовия двигател, предпазливо се измъкнах от канала и поех на север, през залива. Слънцето току-що се беше показало и лъчите му се отразяваха във водата. Сложих си най-щастливото и лъчезарно лице — просто още един ранобуден рибар, тръгнал да се прибира. Сьомгата е голяма работа, нали?