Читать «В черно като полунощ» онлайн - страница 7

В този момент Нанси се намеси с:

— Ама ако е вярно, госпожице, бихме искали да си ни върнете цветята, понеже така може да станат зян, без да се обиждате, пък то нали ви ги показахме вече… — Тя отстъпи припряно. Тифани се изненада от собствения си смях. Отдавна не се беше смяла. Хората обърнаха глави да видят какъв е майтапът, а тя успя да хване двете момиченца, преди да са избягали, и ги завъртя към себе си.

— Браво на вас двечките! — искрено ги похвали тя. — Радвам се да видя проява на здрав разум от време на време. Никога не се колебайте да задавате въпроси. А отговорът на този за нагона е, че вещиците са като всички останали, но често са толкова заети да хвърчат напред-назад, че не им остава време да се замислят за това.

На момиченцата явно им олекна, че делото им не е било съвсем нахалост, и Тифани се подготви за следващия въпрос, който отново дойде от Беки.

— А имате ли си либе, госпожице?

— Точно в момента не — хладнокръвно отвърна Тифани, налагайки си безизразност. Подаде им букетчето. — Но кой знае, ако сте го направили както трябва, току-виж, си намеря и тогава вие със сигурност ще излезете по-добри вещици от мен.

Двете момиченца светнаха при тази ужасна проява на безочливо ласкателство и въпросите секнаха.

— Струва ми се — продължи Тифани, — че всеки момент ще започне търкалянето на кашкавалените пити. Сигурна съм, че не ви се ще да го пропуснете.

— Да, госпожице — хорово отвърнаха момиченцата. Точно преди да си тръгнат, изпълнени с облекчение и увереност, Беки потупа Тифани по ръката.

— Сложно е с либетата, госпожице — сподели тя с дълбоката убеденост на дългогодишния опит, който, доколкото знаеше Тифани, се свеждаше до осем години на белия свят.

— Благодаря — отвърна Тифани, — непременно ще го имам предвид.

Що се отнася до забавленията на съборката, като обичайното гримасничене през конски хамут или бой с възглавници върху хлъзгав кол, или даже лов на жаби с уста, е, Тифани се примиряваше с тях или просто не им обръщаше внимание. Впрочем по-скоро предпочиташе да не ги забелязва. Търкалянето на питите обаче наистина ѝ харесваше — тоест хубаво търкаляне чак до края на склона, макар и не през Великана, защото след това никой нямаше да иска да ги яде.

Питите бяха твърди, понякога специално направени за надпреварата, и направилият победната кашкавалена пита, която стигаше до края невредима, печелеше колан със сребърна тока и всеобщо възхищение.

Тифани беше майстор на сирената, но никога не участваше в съревнованието. Вещиците не можеха да се включат в надпреварата, защото ако спечелеха (а тя знаеше, че е правила пита-две, които биха могли да спечелят), всички щяха да кажат, че не е честно, понеже са вещици. Е, неколцина щяха да го кажат, но всички щяха да си го мислят. А ако не спечелеше, хората щяха да мърморят: „Що за вещица не може да направи една пита, дето да надвие обикновените пити, направени от обикновени люде като нас?“

Тълпата вече се стичаше към мястото, откъдето щяха да пускат питите, макар че при сергията с жабите все още имаше голяма навалица, привлечена от този тъй развлекателен и надежден източник на забавление, особено за онези, които не участваха в него. За съжаление човекът, който си пъхаше невестулки в панталоните и очевидно бе достигнал собствен рекорд от девет невестулки, тази година липсваше и хората се чудеха дали не е загубил таланта си. Рано или късно обаче всички щяха да отидат да гледат надпреварата с питите. Това беше традиция.