Читать «В черно като полунощ» онлайн - страница 9

— Знам, че си тук, Сите О’Бери.

И ето го и него, седнал на рамото ѝ. Усещаше миризмата му. Независимо от факта, че по принцип нямаха нищо общо с къпането, освен ако не ги окъпеше някой дъжд, Нак Мак Фигъл неизменно миришеха на нещо подобно на леко вкиснати картофи.

— Келдата сакаше да видим как я караш — заяви Фигълският водач. — Тия неколко седмици ич не си одила до могилата да я видиш — продължи той — и ми се чини, що я е страх да не си навлечеш некоя беда, като бачкаш толкоз много и прочее.

Тифани изпъшка, но само вътрешно. На глас отвърна.

— Много мило от нейна страна. Но работата край няма. Келдата със сигурност е наясно с това. Каквото и да върша, все има още за вършене, все има нужда от нещо. Но няма за какво да се тревожи. Справям се. И моля друг път да не пускате Хорас на обществени събития — знаеш, че се възбужда.

— Е да, ама на оня флаг ей там пише, че туй било за тукашните и технио бит. Епа кой тука се бие повече от нази? И тукашните, че и вънкашните че ступаме! Ама я бездруго саках да додем да го почетем големото левентче без гащури. Оно си е баш грамаданско левентченце, нема лабаво. — Сите пое дъх, след което додаде смирено: — Да ѝ река, начи, дека си читава, а? — Изглеждаше обезпокоен, като че ли искаше да каже още нещо, но знаеше, че няма да ѝ се понрави.

— Сите О’Бери, ще ти бъда много благодарна, ако направиш тъкмо това — кимна Тифани, — защото, ако не греша, имам доста хора за превързване.

Сите О’Бери внезапно доби вид на човек, натоварен с ужасно неблагодарна задача, и трескаво изплю посланието, което жена му бе поръчала да предаде:

— Келдата рече, дека у морето имало бол рибоци, господжа!

Тифани замря за миг, а после, без да гледа Сите, тихо отвърна:

— Признателна съм на келдата за рибарската информация. Сега обаче трябва да тръгвам, ако не възразяваш. Моля те, благодари на келдата.

Тълпата вече се стичаше към подножието на хълма, за да зяпа, разтърве или евентуално да се пробва да окаже аматьорска първа помощ на стенещите състезатели. За случайните свидетели, разбира се, това беше поредното представление. Все пак рядко се вижда доволно голяма купчина от мъже и кашкавалени пити, а и — знае ли човек? — може пък да има някои наистина интригуващи произшествия.

На Тифани, доволна, че има с какво да се заеме, не се наложи да си пробива път през навалицата. Островърхата черна шапка можеше да отвори път през тълпа по-бързо, отколкото светец през плитко море. Тя отстрани щастливите зяпачи, като размаха ръка, чат-пат уцелвайки по-бавно схващащите. Всъщност както се оказа, касапската сметка тази година не беше чак толкова голяма — само една счупена ръка, една строшена китка, един счупен крак и огромен брой натъртвания, драскотини и ожулвания по тези, които най-вече се бяха плъзгали до долу. Тревите невинаги са ласкави. В резултат от това неколцина младежи очевидно бяха доста пострадали, но решително отказаха да разкрият нараняванията си пред девойка, големи благодарности все пак. Тя им заръча да сложат студени компреси на наранените места, където и да бяха те, и ги изпроводи с поглед, като се затътриха с патешка походка към домовете си.