Читать «В черно като полунощ» онлайн - страница 2

Не ще и дума, ежегодното почистване си е едно от най-интересните събития на света, стига да не мърдаш на повече от десетина километра от дома си. Ако си местен, няма начин да не срещнеш там абсолютно всички, които познаваш. Именно там доста често се откриваха евентуалните половинки в живота. Девойките без изключение бяха с най-хубавите си рокли, а младежите — с изражения, пълни с надежда, и перчеми, зализани с евтина помада или (най-често) с плюнка. Тези, които бяха заложили на плюнката, по принцип имаха предимство, понеже евтината помада беше наистина много евтина и често се разтапяше и разтичаше в жегата, от което така бленуваният момински интерес се изпаряваше за сметка на мухите, направо пируващи по черепите на нещастните левенти.

При все това, понеже този панаир едва ли би могъл да се казва „мястото, където отиваш с надежда да получиш целувка и ако имаш късмет, обещание за още една“, събитието се наричаше „съборката“.

Съборката се правеше в края на лятото и траеше три дни. За повечето хора в Кредище това беше техният празник. Днес беше третият ден и се приемаше, че ако не си получил целувка досега, по-добре да си идеш вкъщи. Тифани не беше получила целувка, но тя все пак беше вещица. Кой знае в какво можеха да се превърнат тия пущини?

Ако времето бе меко, хората нерядко оставаха да нощуват под открито небе, че и под храсталаците. По тази причина склонните към нощни разходки не беше зле да гледат къде вървят, та да не се препънат в нечии крака. Откровено казано, не липсваше онова, което Леля Ог — вещица, сменила трима съпрузи — наричаше „забавленийце“. Жалко, че Леля живееше горе в планините, защото съборката щеше да ѝ се понрави, а на Тифани щеше да ѝ се понрави да зърне физиономията ѝ при вида на Великана.

Той — определено беше „той“, в това изобщо нямаше съмнение — беше изваян сред торфа преди хиляди години. Бял силует на зелен фон от времената, когато хората е трябвало да мислят за оцеляване и потомство в свят, изпълнен с опасности.

А, да, при това е бил изваян или поне така изглеждаше, преди да са били измислени панталоните. Всъщност е малко да се каже, че нямаше панталони. Липсата им изпълваше света. Човек просто не можеше да мине по тесния път, който се виеше в подножието на хълмовете, без да забележи, че има огромна, така де, липса на нещо (например панталони) и наместо това съответно наличие на друго нещо. Това определено беше мъжка и категорично не женска фигура без панталони.