Читать «Гордост» онлайн - страница 5

Млекарят обаче минава с каруцата си отпред. Има бял кон, целият на светлосиви петна. Този кон си знае пътя толкова добре, че и без млекаря да му дърпа юздите, спира точно където трябва. Млекарят идва сутрин много рано и аз рядко успявам да го зърна, само когато бутилките му се раздрънчат в металните каси или пък конските копита ме разбудят, се измъквам от постелята, за да го погледам от предната веранда. Това се случва само през лятото, когато и рано сутрин вече е светло.

Зиме млекарят минава още по тъмно. Когато е много студено, млякото замръзва в бутилките и избутва нагоре картонената капачка, дето е същата като от чашите със сладолед и със същото малко ушенце, за което се дръпва да се отвори. Това замръзнало мляко е почти като сладолед и става много хубаво с овесена каша, а най-хубави са малките ледени иглички в него.

Кюмюра ни го стоварват отпред и ние го прибираме през малкото прозорче на мазето. Купуваме по пет тона на година. Камионът, с който ни го докарват, е също като оня, с който ни носят леда, само че в този са двама души и нито един от тях не е нашият разносвач на лед.

Кюмюрът пристига в големи чували от зебло, а към камиона има прикрепен дълъг метален улей, който се мушка през прозорчето направо в мазето. Единият от мъжете лашка чувалите по улея, а другият ги побутва с една лопата да не се заклещят, докато се плъзгат. Кюмюрът е мокър и вдига ужасен шум; излиза ни по-евтино, като го купим през лятото, затова така и правим, въпреки че тия въглищари винаги ни изпотъпкват тревата и разцъфналите кученца.

Едно от задълженията ми е да събера изръсените по двора кюмюрчета. Да оставим, че пълня по половин кофа от тях, но по-важното — прибирам ги, за да не попаднат между ножовете на косачката. През лятото аз кося моравата и подрязвам тревата край оградата. Това подрязване край оградата е мъчна работа. Татко вдигна ограда с колове, за да не влизат в двора ни кучета, а и деца, така поне аз мисля.

И хлебарят, и той минава отпред, но това обикновено става следобед. Имаме двама хлебари — Фрайхофер и Бонд. Мама предпочита Бонд, така както татко предпочита вестника „Булетин“ пред „Леджър“ и „Инкуайърър“. Не зная защо. Има такива неща, дето малките деца не бива да знаят, но знам, че купуваме мляко от Абът, хляб от Бонд и „Булетин“. Знам още, че от три години насам не купуваме нищичко от магазина на „Джей Ай“, нито дори електрически крушки, но това вече знам защо.

Сега, когато татко отново се върна на работа при тях, току-виж, пак сме взели да купуваме разни неща от там. „Джей Ай“ означава Джързи Индъстрис. Татко казва, че това Джързи не е като породата крави, а Джързи като името на щата. Ние живеем във Филаделфия, но татко работи за „Джей Ай“. Казва се Джързи Индъстрис, защото главният им завод е в Ню Джързи. И до ден-днешен недоумявам защо му трябваше да се връща при тях.

* * *

Лете по предната улица минава и едно камионче, дето продава сладолед и разни други неща, и още човекът с въртележката за хлапетии.