Читать «Гордост» онлайн - страница 6

В нашия квартал друго има-няма, ама хлапетии дал господ. Повече са и от котките, и от кучетата, но докато котките и кучетата, или поне повечето от тях, са бездомни, то децата обикновено не са.

Лично аз предпочитам задната ни уличка пред предната. Тя е по-скришна и там, отзад, всичко е по-истинско. Там никой не окачва кафези за пойни птички и не сади цветя. Всичко си е така, както си е и на мен това ми харесва. Предните веранди до една са боядисани, а на някои къщи дори са остъклени. На пръсти се броят дърветата на нашата улица, но едно от тях се намира в нашия двор. Всъщност то се намира точно по средата на общия ни двор, който делим със съседите Робинс. От другата ни страна са Ренолдс и те също имат дърво, но тяхното е общо с другите им съседи — Фенимор, и е по-ниско от нашето. Дърветата са от ония, които се източват право нагоре, без да се разклоняват; в нашия квартал няма нищо по-високо от тях. Стърчат и над телевизионните антени дори. То няма и място за друг вид дървета, като онези например, с широко разперените клони. При нас, в Стоунхърст, е ужасна теснотия — игла да хвърлиш, няма къде да падне.

Най-високата част на хълма, там, където живеем ние, започва от Клифтън Роуд, който е от по-издигнатата страна на Радбърн Роуд. После, след Радбърн, следва Кловър Лейн, а под нас е Гринуд Авеню. В другия си край Гринуд Авеню излиза на едно широко голо поле, където ловим змии, чупим бутилки, изгаряме коледните си дръвчета и други такива неща.

Улицата, която всъщност се спуска право надолу по хълма и която е на пет къщи от нас в посока към Лонг Лейн, се нарича Коупли Роуд. През зимата тя е най-хубавата ни пързалка наоколо, въпреки че за сериозни състезания с шейни ходим на пистата за голф до прогимназията в Северен Дарби. Там има много хубави нанадолнища, но за всеки ден и Коупли Роуд върши работа. Като се отъпка снега едно хубаво, можеш да се спуснеш от Клифтън Роуд чак до края на голото поле, почти докъдето Коупли Роуд завива към Гилфорд Роуд и отново излиза на Лонг Лейн. На Лонг Лейн се намират кажи-речи всички магазини; всички, освен Бакалничката.

В нашия квартал не всички имат коли и затова повечето гаражи са празни. Някои ги използват, за да си складират непотребни вещи, а други са ги превърнали в работилнички. А пък Хершафтови направиха от своя гараж Бакалничка. Тя е от малкото места, където можеш да си купиш хляб или мляко само срещу едно листче хартия с подписа ти, без да даваш истински пари.

Но трябва да си от квартала, иначе мисис Хершафт не дава. Мама казва, че в Бакалничката всичко било по-скъпо, но ние често купуваме оттам, особено мляко, сапун, консервирани супи и захар. На мама й е удобно, защото може да изпрати дотам Лоръл или мен, без да се тревожи.

Мама все се тревожи. Просто си е такава.

Но голямото пазаруване го правим на Лонг Рейн в „А & П“ или в „Америкън“. В събота татко ни качва всички на колата и отиваме на разходка до Балтимор Пайк.