Читать «Гордост» онлайн - страница 3

Задните веранди се използват единствено за простиране на прането. Всяка къща си има въже на макара, което пресича уличката до задната стена на отсрещната къща.

Нашето въже е закрепено чак у Маклоски на Гринуд Авеню. Тяхното пък — у нас. Докъдето ми стига окото, уличката е замрежена от тия въжета на макари.

Доколкото ми е известно, Маклоски са единствените хора по цялото Гринуд Авеню, с които се знаем. Иначе никой не познава никого от другата уличка. Дори ще ви призная, че мен ме е малко шубе да минавам по Гринуд Авеню; там все се навъртат едни такива зли и яки хлапетии и ако става дума, нито един от тях не е и припарвал до „Сейнт Сирил“, където ходя аз; повечето се мъкнат в безплатното общинско училище на Стоунхърст.

Нямам представа кога всички са решили да си поставят макари и въжета, но сега всяка къща разполага с място за сушене на прането. През зимата, или когато вали, простираме дрехите в мазето. А при хубаво време, в понеделник, когато почти всички жени в квартала перат, улицата не се вижда от развяващи се дрехи. По обяд в понеделник се прибирам от училище целият вир-вода от капещото пране, сякаш съм тичал в проливен дъжд. Пък и в други дни от седмицата все има дрехи да се ветреят над главата ти, така че се чувстваш като в палатка.

В нашата отсечка, от нашата страна на улицата, има петдесет къщи, които образуват квартала Кловър Лейн 7000. Една-единствена пряка под нивото на земята пресича улиците, но само на половината от квартала. Минава между 7048 и 7046. Нашата къща е 7066.

Къщите от отсрещната страна на улицата, онези, които гледат към нашите фасади и са накацали по рида, носят нечетни номера. Номерата са изписани само на предния вход и ако случайно минеш отзад, въобще не можеш да разбереш коя къща чия е. Знам например, че къщата на Маклоски трябва да е Гринуд 7076, въпреки че никога не съм проверявал дали е така. Няма начин да е друг номер.

Както ви казах, къщите са разположени на нещо като рид, но ако тръгнете, да речем по Кловър Лейн, или Радбърн Роуд, или Гринуд Авеню, едва ли ще забележите това, защото те обикалят възвишението в концентрични кръгове и вървят все по равно, но ако минете от другия път, там вече си е стръмно. Радбърн Роуд е над Кловър Рейн и дори отсрещният тротоар на Кловър Лейн е по-висок от нашия. Моравата пред нашата къща е равна, но дворовете отсреща са полегати. По-хубаво е мястото пред къщата ти да е равно, но пък полегатите дворове са по-добри, когато играем на „Царя на хълма“ или решим да копаем тунели.

Веднъж влязох в спалнята у Джими Малони. Къщата им е отсреща, на стръмното. Оттам се вижда целият рид, чак до Балтимор Пайк. Страшно е хубаво. Джими ме заведе в спалнята на техните, за да ми покаже бельото на майка си, но гледката от прозореца ми беше по-интересна.

Нашите спални гледат към задната уличка и от тях не се виждат покривите на къщите по Гринуд Авеню, въпреки че те са под нас, така че преди да влезем в гаража, ние даваме газ, за да превалим малката височинка, а те пък пускат по инерция. И все пак не сме чак толкова нависоко, че другите къщи да са ни като на длан. По-скоро сме на нивото на прозорците им и сме заградени с тухлени огради.